Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 5 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Kyle Reeves, Ruby Winchester, the vodka queen ♔, Wendy Diamond, А.Уейнър

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Вто 18 Сеп - 20:39

Helena Diaz;;

Go down

Helena Diaz;;

Писане by Helena Diaz on Пон 10 Сеп - 23:30



Helena Diaz


Hearts

25 years old

fc: Camila Mendes



And all the people say
You can't wake up, this is not a dream
You're part of a machine, you are not a human being
With your face all made up, living on a screen
Low on self esteem, so you run on gasoline


Goes by: Hel; Lena
Home town: New York, New York
Occupation: Just graduated law. Lawyer, working for the Hearts
Sexuality: Bisexual

Минало:
Хелена Диас не беше просто обикновено момиче, завършило право в един от най-добрите университети. Не. Преди да бъде себе си, Хелена Диас трябваше да бъде достойна дъщеря. Баща ѝ -Маркус Диас бе един от най-уважаваните адвокати, който никога не губеше. Разбира се, това представляваше само легалното му занимание; Диас бе прекарал по-голямата част от своята кариера, помагайки на Диамантите. Разбира се, като успешен адвокат, Маркус трябваше да мисли за своето бъдеще и съвсем скоро намери плюсове в новооткритото си партньорство със Сърцата.
Никога не е имало дилема над това какво Хелена трябва да преследва в живота си. Силните амбиции на Маркус да превърне дъщеря си в свое малко копие унищожават всякакъв шанс за тъмнокосата да следва своите мечти. Студеното и строгото му отношение съвсем скоро превръщат младата Диас от младо момиче в обещаваща ледена дама, готова на всичко, за да победи.
Когато навършва 19 години, Хелена преминава през ужасната трагедия да изгуби своя по-малък брат в катастрофа. Това унищожава последната капка от малкото и наивно момиче, което тъмнокосата е представлявала някога. Мнозина казват, че катастрофата е била нагласена от Диамантите, а други -че младият Дориан е взел летална доза дрога, преди да се качи зад волана. Никой така и не открива истината.

Настояще:
Хелена Диас следва амбициите на баща си и съвсем скоро завършва право, като междувременно се превръща в най-обещаващия млад адвокат в Ню Йорк. Мнозина шепнат, че дори е продължила партньорството си със Сърцата, след като Маркус Диас изчезва от погледите на обществото. Обяснението за неговото внезапно отсъствие било дадено от огромната мъка по загубата на неговия син, но малцина вярват, че това е истинската причина.

Характер:
Хелена Диас е преди всичко студена и дистанцирана; много вярват, че това е резултат от леденото отношение на Маркус към нея. Разчита предимно и само на себе си за всичко, често отблъсква всеки, към когото изпитва някакъв тип близост. Ненавижда да показва слабост пред когото и да било, което я кара да изглежда безсърдечна. Отвъд своята ледена черупка, Хелена може да бъде далеч по-отзивчива и състрадателна. Мисълта да зависи от някого или да разчита на чужда помощ я плаши до смърт, именно за това предпочита да страни от всички.

IC sample:

Затваряше очи и се опитваше да си представи съдебната зала. Полето, на което щеше да води толкова много битки; някои щеше да губи, а други -да печели. Затваряше очи и се опитваше да си представи, че един ден нямаше да бъде нечия сянка. Че един ден нейното име щеше да бъде достатъчно, за да я накара да се почувства значима. Глупави. Мислите ѝ бяха глупави; знаеше, че баща ѝ щеше да се присмее на подобна безвкусна проява на самосъжаление. Че щеше да седне срещу камината, с чаша в ръка и да ѝ разкаже за някоя своя значима битка. "Не победих, докато се самосъжалявах, Хелена. Защото света е опасно място. Ако не си опасен звяр, значи си плячка за такъв. Не ме карай да съжалявам, че вложих надеждите си в теб, а не в Дориан."
Но отдавна не споменаваше името му в своите речи.
Дали защото откриваше грешката в себе си?
Дали защото най-сетне бе престанал да вижда Дориан като отрепка? "Разбираме какво сме изгубили, едва след като вече го няма." Думи, които не можеше да забрави. Не само, защото бяха изречени от собствената ѝ майка на погребението на Дориан, а и защото едва тогава Хелена осъзна тъжната истина.
Че никога не беше помогнала на Дориан, макар да бе наясно с битките, които той трябваше да води ежедневно. Със себе си. Със своите демони. С живота и смъртта.
Вина. Вкусът на емоцията горчеше в устата ѝ ден и нощ. Неприятна горчилка, която я преследваше, дори когато победи в първото си дело. И след това. И след това. И след това. Ден. Нощ. И в тънките часове помежду им.
Затваряше очи и се опитваше да си представи нещо друго.
Още един ден с Дориан. Още един разговор. Още една минута.
Ала сетне отваряше очи, защото животът не чакаше никого.
"Губим много време, плачейки за изгубено време." Помисли си. За това не заплака. Нито веднъж.


avatar
Helena Diaz
Hearts
Hearts

Messages : 129
Date d'inscription : 10.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите