BGtop
enter if you dare
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Предложение за развитие на форума
Today at 14:02 by Elizabeth Dreamstone

» Поглед зад кулисите
Yesterday at 20:52 by Red Queen

» Sam Claflin|32|Actor
Нед 21 Окт - 15:17 by Red Queen

» Gaspard Ulliel|33|Actor
Нед 21 Окт - 15:12 by Red Queen

» Конкурс за под-модератори
Нед 21 Окт - 13:51 by Red Queen

» Josh Hutcherson|26|Actor
Нед 21 Окт - 13:38 by Red Queen

» Zach Roerig|33|Actor
Нед 21 Окт - 13:30 by Red Queen

» Jamie Dornan|36|Actor
Нед 21 Окт - 10:58 by Red Queen

» Wentworth Miller|46|Actor
Нед 21 Окт - 10:50 by Red Queen

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

bone daddy, Dollface, E.S, Elizabeth Dreamstone, The Wicked Jester, Wednesday Addams.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пет 5 Окт - 23:18

it’s fully blown nihilism, baby

Go down

it’s fully blown nihilism, baby

Писане by The Wicked Jester on Нед 30 Сеп - 15:44


LASZLO HELMKE
31 // born in munich, germany // еx-grifter; ex-loan collector; prisoner on parole working as a janitor // citizen (no gang affiliation atm) // bisexual
fc: jonathan tucker

'We gonna hurt worse than we first imagined when they tear the city right out
but it's worth the final showdown
'


Past

Затворът далеч не беше най-лошото място, на което му се бе налагало да бъде.
Подобно изявление би прозвучало като крайно тъжна и дори депресираща мисъл за мнозинството от свободните американски граждани, а по-емпатичните от тях дори биха изпитали съчувствие към човешката трагедия, стояща зад тези думи. И все пак, когато се намираш вътре, онова, което си мислят хората отвън, няма особена стойност.
Светът зад решетките е различен; самосъжалението е признак на слабост, съчувствието - признак на глупост. Нито едно от тях не е препоръчително за хора, които искат да доживеят следващия ден. В затвора човек има всичко на всичко два варианта; или се адаптира към ситуацията, или бива премазан (буквално и преносно) от обстоятелствата. А и, поглеждайки реално на нещата, привикването към обстановката не е невъзможна задача.

Лазло изцяло стоеше зад мнението си, че положението, в което се беше озовал, не бе чак толкова зле.
Имаше постоянен покрив над главата си, собствено легло, хранеше се три пъти дневно - три неща, покриващи абсолютния минимум за нормално съществуване, но за него това бяха три неща, които рядко му се случваха в живота навън. Освен това имаше всякакви екстри - фитнес на двора с цели четири уреда (два от тях дори бяха в изправност), двадесет работни часа на седмица, които Лазло прекарваше в сглобяване на къщички за птици, библиотека с около стотина книги и възможността да се запознае с множество разнообразни личности. Е, да, вярно, че половината от тези личности не биха се притеснили да убият стоящия до тях затворник с пластмасова вилица или контрабандни връзки за обувки, но горе-долу това беше единственото нещо, което различаваше затвора от спа хотел.
Като се пренебрегне дребния детайл под формата на постоянно надвиснала опасност за живота, Лазло чувстваше лишаването си от свобода като успокояващо и почти освобождаващо преживяване. Все пак, затворът беше най-лошия вариант на социалното пространство - най-ниската точка, до която някой можеше да падне. Мисълта, че беше ударил дъното, означаваше, че по-зле нямаше как да стане.

Не че попадането му зад решетките беше кой знае колко изненадващо. Имаше деца, за които казваха, че са родени за велики дела. Хората поглеждаха родителите им - адвокати, лекари, политици - и казваха "успехът им е в кръвта". Ако зависеше от семейното наследство, то кръвта на Лазло щеше да е поне петдесет процента алкохол. Родителите му - германка от полски произход и американец, не бяха лоши хора. Бяха объркани хора, повярвали за малко в американската мечта, заложили целия си живот на карта с единствената цел да я постигнат. И когато мечтата се беше оказала невъзможна, двамата трябваше да се оправят както могат - с малката подробност, че имаха дете, за което да се грижат. А Лазло наистина се превърна в малка подробност за родителите си - в ранните си тийнейджърски години увисна между новото семейство на баща си и дребните гангстери и сводници, с които работеше майка му.
Паркът за каравани, в който живееше с майка си, не беше най-подходящото място за възпитание на подрастващо момче. Що се отнасяше до отглеждане на бъдещ престъпник на дребно, е, това вече беше друга работа. От подозрителните типове, навъртащи се наоколо, Лазло научи няколко трика за живота на улицата. Скоро се сближи с хора, които нормалните граждани (като баща му и новото му излъскано семейство) наричаха лоша компания, а за него и майка му бяха познати просто като работодатели.
В сферата, в която му се наложи да работи, нямаше такива неща като здравни или социални осигуровки, нито пък стабилна и нормална заплата. Заплахи и побои бяха основните средства за мотивиране на "служителите". Това беше и основната причина за осемнадесетгодишно момче, току-що завършило гимназия, да извлече почти насила майка си от караваната им и двамата да заминат в друг щат.

С годините Лазло така и не успя да се установи на определено място. Прекарваше по няколко седмици в някой град, а след това се отправяше към следващия. Не беше никаква фигура в престъпния свят, нито в който и да било друг; изхранваше се основно с измами на дребно и, когато много беше закъсал за пари, вършеше почасови дейности - разносвач на вестници, общ работник, ключар. Случваше му се и да се завърта около престъпни кръгове (понякога не по собствено желание).
Това стана и в Дюнкерк, щата Ню Йорк, където се озова преди шест години. Не планираше да се застоява много, защото мястото беше сравнително близо до баща му (а това беше семейна среща, която с удоволствие щеше да пропусне), но се включи в една малка престъпна групировка като събирач на дългове и по странно стечение на обстоятелствата осъзна, че животът в Дюнкерк го устройва за момента. Нещата се промениха, когато се озова проснат на пътя с ръце в стегнати метални белезници и с викове на полицаи около себе си, но беше твърде късно за бягство.


Present

- Какво име, по дяволите, е Лазло Хелмке?
Ах, красотата на американската съдебна система, в частност Комисията по предсрочно освобождаване. Невероятно преживяване, което само по себе си беше почти толкова приятно колкото четирите години в затвора.
- Полско. Фамилията ми е немска.
- Ъ, да, както и да е - служителят без особен ентусиазъм погледна досието пред себе си и сви рамене - Одобрен си, честито, поздравления и така нататък.
Мъжът се изправи тромаво и кимна с глава към фотоапарата, който стоеше на бюрото му. Лазло се съблече (концепцията за свян изчезва след около една седмица в затвора) и застана с разперени ръце до стената. Служителят направи две снимки в цял ръст, една на лицето му и няколко на всяка татуировка по тялото му.
- Така, сега да ти прочета условията- гласът на мъжа звучеше така все едно върши най-досадната работа на света; и вероятно беше точно така - Наел си едностаен апартамент в Кухнята на Ада. Страхотно място - иронията беше очевидна - Е, наемът поне е евтин, а? Наели са те като чистач в зала за смесени бойни изкуства - очите на служителя се впиха в тези на Лазло - По тънък лед вървиш, младежо, само в затвора има повече престъпници от тия места, дето си ги намерил. Но като искаш да те върнат обратно на топло, твоя си работа - мъжът изцъка неодобрително с език, но прецени, че моралните обсъждания не му влизат в задълженията и продължи по същество - Никакви престъпни дейности, колкото и да ти е трудно, никакъв алкохол, никакви наркотици, прибираш се в апартамента си до десет вечерта, всяка седмица отиваш до полицейското управление и се срещаш с назначения ти офицер. Ясно?
- Само това ли са правилата? Малко ми се струват. Няма ли нещо за проследяване на романтичните ми завоевания, например? - Лазло се подсмихна нахално, докато служителят започна раздразнено да разтрива слепоочието си.
- Изчезни от кабинета ми веднага.


Character traits

изключително комуникативен, умее да общува с всякакви хора; чаровен; няма създадени близки отношения с околните; не се интересува от авторитети, правила или закони; няма проблем да нарушава социалните норми; висок праг на физическа болка; склонен към деструктивни действия към самия себе си; безразсъден; адаптивен

robb stark
avatar
The Wicked Jester
Citizens
Citizens

Messages : 27
Date d'inscription : 25.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: it’s fully blown nihilism, baby

Писане by Red Queen on Нед 30 Сеп - 15:54

Одобрен и добре дошъл.

_________________


♢red is my color ♢
it always was, you know, because death was my only friend
avatar
Red Queen
Admin
Admin

Messages : 702
Date d'inscription : 11.04.2018

Вижте профила на потребителя http://nyfrpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите