new york's finestvol.2 : YOUNG GODS
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Смяна на лик и всичко останало
Пет 7 Дек - 19:07 by Wendy Diamond

» Elizabeth Gillies|25|Actress
Нед 2 Дек - 14:42 by Wendy Diamond

» Ricky Whittle|36|Actor
Нед 2 Дек - 14:20 by Wendy Diamond

» Chelsey Reist|31|Actress
Нед 2 Дек - 14:17 by Wendy Diamond

» Devon Bostick|27|Actor
Нед 2 Дек - 14:13 by Wendy Diamond

» Austin Amelio|30|Actor
Нед 2 Дек - 14:05 by Wendy Diamond

» Michael Cudlitz|53|Actor
Нед 2 Дек - 14:02 by Wendy Diamond

» Emily Browning|29|Actress
Нед 2 Дек - 13:55 by Wendy Diamond

» Xavier Samuel|34|Actor
Нед 2 Дек - 13:52 by Wendy Diamond

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пет 5 Окт - 23:18

Групи и семейства
Mafia
Diamonds - 11/20
Hearts - 5/20
Kings - 2/20

Family
Targaryen - 3/10
Lannister - 2/10
Stark - 5/10
Martel -1/5
Greyjoy - 1/5

i've seen diamonds turn to dust;

Go down

i've seen diamonds turn to dust;

Писане by marcus wright; on Нед 30 Сеп - 19:40


СЕГА.
Потрепери.
За миг се поколеба и отпусна натежалата си ръка. Бунтуваше се, но войната, която бушуваше в него нямаше да утихне току така. Съзнанието се опитваше да надвие сърцето, чувствата подчиняваха разума. Дни наред се разкъсваше между тях. Дни наред търсеше, копнееше за друг изход. Дълго премисляше решението си, заблуждавайки се, че действията му зависят единствено и само от волята му. Че краят е плод на съзнателен избор, а не на обстоятелства, които заплашваха да разрушат целия му живот. Обстоятелства, които отнеха единствения му шанс да поеме контрол над собственото си съществуване. Изправен пред пропастта, Маркъс бе на път да пропадне. Бързо и безвъзвратно
Забвението обгръщаше и двамата.
Но нямаше връщане назад.

ТОГАВА.
22.08.2017 година.
- Не исках, кълна се. Не исках.
Расмус затръшна вратата зад гърба си. Лицето му беше обляно в сълзи, бледо, изкривено в ужасена гримаса. Беше запечатало кошмар, от който не можеше да се събуди. Кошмар, който не беше проекция на съзнанието му, а реалност, която го притискаше. Задушаваше. Чертите му разкриваха страх. Страх от стореното, страх от бавното осъзнаване на действителността.
Маркъс се спусна към него. Неизбежните въпроси бяха заменени от тихата паника, която го обземаше. Ледените й пръсти бързо се спускаха по цялата дължина на гръбнака му. Ръцете му трепереха, докато се опитваше да свали окървавената тениска от гърба на приятеля си. Приятел, който бе такава неизменна част от живота му, че без да се замисли го наричаше свой брат. Задърпа го към банята, но краката на момчето сякаш нарочно отказваха да последват командите на мозъка му.
Всичко се случваше като на забавен кадър.
Разкъса плата. Захвърли го в ъгъла. Слепешката напипа крана на душа и го завъртя. Студената вода секна дъха и на двамата, но нямаха време да обърнат внимание.
- Не исках, кълна се. Не исках. – продължаваше в унес да повтаря Расмус.
И докато кървавата вода се оттичаше в канала, заличавайки всички видими следи от стореното, истината бавно пропиваше в съзнанието на двете момчета.
А с нея дойде и паниката.

СЕГА.
Металът проблясваше в ръката му, отразявайки ярките слънчеви лъчи.
Знаеше, че няма друг избор. Не и ако иска сестра му да е в безопасност. Решението беше взето. Но съзнанието му отказваше да го приеме. Отказваше да се примири.
Затова продължи да потъва. Стремглаво и бързо.
Изборът. Съзнаването. Истината. Удряха го бързо и силно. Засипваха го като мощни шамари, които отнемаха не само последната капка достойнство, останала някъде дълбоко в него, но и  желанието за съпротива.
Расмус му стоеше в сенките с наведена глава в очакване на присъдата си.
Потрепери.

ТОГАВА.
22.08.2017 година.
Седяха в изцапаната с кръв вана без да промълвят и дума. Всичко беше изказано. Разказано. И двамата ходеха по ръба от поне две седмици.
Промените дойдоха и у двамата бързо и неочаквано. Но докато Маркъс поставяше емоциите си на заден план за доброто на сестра си, Расмус ставаше все по-неконтролируем в негодуванието си срещу Диамантите. Въпреки хилядите молби, опитите да остави растящата омраза далеч от съзнанието си, се проваляха. Зрелищно. Смъртоносно, както се оказа. Мнозина смятаха, че да си част от групировка с подобни мащаби е сбъдната мечта. За тях двамата беше участ. Наказание за престъпление, което не бяха извършили. Съзнанието на Маркъс беше запечатало нощта, когато за първи път получиха първата си официална задача. Тогава за първи път се сблъскаха със собствените си разбирания за редно и нередно и жестоката действителност.
Не искаха да отнемат животи. Не искаха да имат общо с престъпни групировки. Не искаха да водят живот на бегълци от закона. Но този живот беше семейна традиция. И се очакваше да го продължат.
Расмус обаче не успя. И все пак отне живот.
Грешният живот.
- Знаеш какво следва, Марк. Предпочитам ти да го направиш.

СЕГА.
Увери се, че веригите държат здраво притиснато към дървото тяло на Расмус.
Едно, две, три.
Пое си въздух.
„Предпочитам ти да го направиш“.
Притисна дулото в челото му.
Издиша.
- Сбогом, братко. Обичам те.
Пукотът отекна в безлюдната гора. Листата на дърветата дълго носиха ехото му, докато накрая не замлъкнаха в гробовна, тягостна тишина. Марк коленичи пред безжизненото тяло на най-добрия си приятел. Всичко го връхлетя като неконтролируема вълна цунами.
Изборът. Съзнаването. Истината.
Смъртта.
Отмъщението.
И ужасяващата тъмнина, в която потъваше.

additional information
- Маркъс е на двадесет и три години, роден на шести юни в Ню Йорк.
- Майка му умира, когато е на десет. Баща му е трето поколение член на Диамантите.
- Малко преди да навърши петнадесет години, баща му се жени повторно. Изгражда силна връзка с доведената си сестра.
- Убива Расмус по поръчение на Диамантите. Присъда, която моли да изпълни сам, за да има възможност да се сбогува с приятеля си.
- След смъртта му, преминава в групировката на Кралете, където работи като шпионин и им предоставя информация за Диамантите.
- Преди смъртта на Расмус, Маркъс се е славел като избухлив и нетърпелив, но това се променя след преминаването му към Кралете. Изостреното му чувство за справедливост и прецизността, с която изпълнява задълженията си, го превръщат в един от най-ценните членове на новосформираната групировка.
 

Marcus Wright
Kings - spy /former Diamond/; 23 years old; FC: Dominic Shеrwood /запазен е за мен/

avatar
marcus wright;
Kings
Kings

Messages : 171
Date d'inscription : 29.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: i've seen diamonds turn to dust;

Писане by bipolar kamikaze. on Нед 30 Сеп - 20:19

Одобрен.

_________________
I look inside myself and see
my heart is black.
No colours any more, I want them to turn black,I see the girls walk by dressed in their summer clothes.I have to turn my head until my darkness goes.No more will my green sea go turn a deeper blue.I could not foresee this thing happening to you.
avatar
bipolar kamikaze.
Admin
Admin

Messages : 358
Date d'inscription : 01.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите