new york's finestvol.2 : YOUNG GODS
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Смяна на лик и всичко останало
Пет 7 Дек - 19:07 by Wendy Diamond

» Elizabeth Gillies|25|Actress
Нед 2 Дек - 14:42 by Wendy Diamond

» Ricky Whittle|36|Actor
Нед 2 Дек - 14:20 by Wendy Diamond

» Chelsey Reist|31|Actress
Нед 2 Дек - 14:17 by Wendy Diamond

» Devon Bostick|27|Actor
Нед 2 Дек - 14:13 by Wendy Diamond

» Austin Amelio|30|Actor
Нед 2 Дек - 14:05 by Wendy Diamond

» Michael Cudlitz|53|Actor
Нед 2 Дек - 14:02 by Wendy Diamond

» Emily Browning|29|Actress
Нед 2 Дек - 13:55 by Wendy Diamond

» Xavier Samuel|34|Actor
Нед 2 Дек - 13:52 by Wendy Diamond

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пет 5 Окт - 23:18

Групи и семейства
Mafia
Diamonds - 11/20
Hearts - 5/20
Kings - 2/20

Family
Targaryen - 3/10
Lannister - 2/10
Stark - 5/10
Martel -1/5
Greyjoy - 1/5

Turner.

Go down

Turner.

Писане by Violet T. on Сря 3 Окт - 21:27

Violet Turner - 25 - Kings(Spy) - Marie Avgeropoulos
I don't really want a white horse and a carriage
I'm thinkin' more a white Porsches and carats


- Времето в Англия много е повлияло на персоната Ви - мъжкият глас проряза пространството и накара момичето да се обърне и да спре с разходката си по мястото.

- Има и по - сковаващи всяка клетка времена - усмивката се появи едва забелязано на лицето й.

Беше иронична и толкова кратка, че може би нямаше и секунда, която да изпълваше с точност появата. Толкова бърза.

- Вие жените винаги знаете какво да отговорите - думите му я изпълниха с още ирония, която просто трябваше да освободи от себе си, защото иначе рискуваше да се присмее на глупостта му.

- А вие, мъжете, винаги сте готови с тъп отговор, с който да се измъкнете от ситуацията. Не че ви помага. Прави ви жалки - нито извинение за думите си, нито нищо.

Стреляше право в целта, без да се интересува от последствията. Влезе в другата стая и я огледа внимателно. Видя всяко едно поражение, всяка следа от изгорялото. Мускулите по тялото й се стегнаха.

- Мина много време. Как не е паднала? - по - скоро говореше на себе си.

Бяха минали няколко години от този пожар. От мига, в който Вайълет беше почти изгоряла на това място, заедно със семейството си. Беше тъжно, защото много държеше на тях. Искаше й се да върне времето назад, но беше безсмислено. Ню Йорк само развали създаденото. Ако си бяха останали в тъмния и студен Лондон, нещата щяха да бъдат други.

- Изобщо защо сте били тук, ако не сте я поддържали? - погледна въпросително и срещна суровия поглед на мъжа.

- За да я продам - открит смях удари жената.

- Да продадете развалина? - ръцете й преминаха през детското креватче, което беше последното добре изглеждащи нещо, което самата тя помнеше от пожара. - Нея може да продадете само на мен. Колко искате? - погледът й беше решителен. Реално, бе тук, за да купи къщата, която по закон се падаше на чичо й, който стоеше пред нея и винаги се държеше с нея, като с непозната, заради лошите му отношения с роднините й.

- Ще я купиш? За това ли си тук? Какво ще ми предложиш? - Може би, ако Вай не беше наблизо, той щеше да потърка ръцете си хитро и да се почувства добре. Беше убедена. Знаеше, че той искаше много да се отърве от къщата.

- Кажи ми цена - погледът й го стрелна.

Очите й показваха решителност. Беше се обърнала към него, като дори самият начин, по който бе застанала, крещеше за увереността й.

- Искам тази къща и ще ми я дадеш - обърна се и погледна през прозореца. - Не ми пука за всяка всеки дефект. Ще стане ефект, когато не се грижиш ти за нея - отвори прозореца и той едва не падна на земята. - Кога изобщо си идвал тук последно? На погребението? - последва укорителен поглед, а после затвори обратно прозореца.

Изтупа ръцете си, по които бяха останали прашинки от прахта, която я накара да кихне вече няколко пъти. Погледна мъжа пред себе си, като повдигна вежди в очакване на отговора си. Чакаше съгласието му, всъщност, защото тази къща щеше да й принадлежи.

- Половин милион.

- Ще го имаш - заобиколи го и излезе от стаята. - Утре в десет ще те чакам - каза, без да го поглежда и продължи надолу по стълбите. - Ще ти пратя координати - привика се, за да бъде чута, а след това бързо напусна мястото.


Тази къща наистина стана нейна. И Вайълет я направи точно такава, каквато искаше. Имаше достатъчно завещани пари, които инвестираше постоянно и за това не й свършваха лесно. Печелеше отнякъде постоянно. Но тази къща бе мечтата й. И я осъществи. Обичаше да знае, че ще живее тук. Беше приятно. Независимо от лошите спомени, хубавите надделяваха и това бе единственото важно нещо в момента.

- Мамо, няма ли да ми прочетеш приказката? - малкото момиченце легна до Вай и жената я погледна, като се усмихна, а след това погали косите й.

- Разбира се - зави детето и го прегърна, като го притисна към себе си.

Всичко се повтаряше всяка вечер. Разказваше й за баща й, който беше пожарникар, който беше починал, защото беше спасявал хора от огъня. За съжаление, в това нямаше и грам истина. Баща й беше от Диамантите. Беше починал още преди Вайълет да знаеше за това дете. Още преди да бе станала част от Кралете. Всичко стана много бързо и Вай просто не можеше да асимилира. Но сега всичко беше наред. Поне така изглеждаше. Справяше се с детето си, справяше се с работата си. Иначе нямаше да я започва. Тя много добре знаеше силите си и много добре знаеше как да се пази. Как да пази и дъщеря си.

- Емили, обичам те, миличка - каза, като видя затварящите се очи на детето и го целуна по челото.

Искаше само най - доброто за малкото същество в ръцете й и щеше да му даде всичко, от което имаше нужда. Без да се интересува от цената.

Цената никога не я е интересувала.
avatar
Violet T.

Messages : 56
Date d'inscription : 02.10.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Turner.

Писане by bipolar kamikaze. on Сря 3 Окт - 21:44

Одобрена.

_________________
I look inside myself and see
my heart is black.
No colours any more, I want them to turn black,I see the girls walk by dressed in their summer clothes.I have to turn my head until my darkness goes.No more will my green sea go turn a deeper blue.I could not foresee this thing happening to you.
avatar
bipolar kamikaze.
Admin
Admin

Messages : 358
Date d'inscription : 01.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите