new york's finestvol.2 : YOUNG GODS
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Смяна на лик и всичко останало
Пет 7 Дек - 19:07 by Wendy Diamond

» Elizabeth Gillies|25|Actress
Нед 2 Дек - 14:42 by Wendy Diamond

» Ricky Whittle|36|Actor
Нед 2 Дек - 14:20 by Wendy Diamond

» Chelsey Reist|31|Actress
Нед 2 Дек - 14:17 by Wendy Diamond

» Devon Bostick|27|Actor
Нед 2 Дек - 14:13 by Wendy Diamond

» Austin Amelio|30|Actor
Нед 2 Дек - 14:05 by Wendy Diamond

» Michael Cudlitz|53|Actor
Нед 2 Дек - 14:02 by Wendy Diamond

» Emily Browning|29|Actress
Нед 2 Дек - 13:55 by Wendy Diamond

» Xavier Samuel|34|Actor
Нед 2 Дек - 13:52 by Wendy Diamond

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пет 5 Окт - 23:18

Групи и семейства
Mafia
Diamonds - 11/20
Hearts - 5/20
Kings - 2/20

Family
Targaryen - 3/10
Lannister - 2/10
Stark - 5/10
Martel -1/5
Greyjoy - 1/5

В глазах станешь снова дежавью...

Go down

В глазах станешь снова дежавью...

Писане by E.S on Нед 7 Окт - 1:02

Правда!
Покорила меня сука твоя правда! Мы бежим с тобой как будто от гепарда. Напоила нас ядом изо льда.

Name: Емил Соколов
FC: Emil Andersson
Hometown: Смоленск
Occupation: Citizen
Sexuality: Hetero
Age: 23
Long ago, when the world was only ocean:
Все още имах блед спомен за времето в което снегът гореше болезнено, а сълзите ѝ не спираха да текат. Понякога гласът на тази жена се прокрадваше в мракът и тихо ми напомняше за миналото ми. Често се будех облян в пот, вглеждайки се дълго време в собственото си отражение, намиращо се на отсрещното огледало. Колкото повече се вглеждах, толкова повече разбирах колко еднакви бяхме с нея… Някъде из между сипещите се малки снежинки на големия град и сутрешния студ усмивката ѝ ме сграбчваше за гърлото, напомняйки ми колко жалък бях. Не, тя ми напомняше за друго – колко изплашен бях.
Изоставих я сама в онзи малък квартал изпълнен с кръв. Колко пъти трябваше да си повтарям, че това беше нейният собствен избор? Имаше вечери в които си мислех, че трябваше да я хвана и завлека извън онзи апартамент, извън онзи квартал, извън онзи град, извън онази държава, извън онзи живот… Но… така нямаше да съм по-различен от баща си. Днес я насилваш да излезе от апартамента… утре насочваш дулото на пистолета към главата ѝ. Майка ми … изчезна в ледените дюни на Русия.  Това беше преди пет години от тогава не я бях чувал и не исках.
Имам някаква форма на спомен от ранното си детство. Беше късно през нощта, може би след полунощ. Мириса на цигари и алкохол, съчетан със силната музика, често прерастваше в престрелки и боеве, а тази ситуация беше често срещана в онзи квартал. Повечето хора в него, просто не спяха. Имаше чести инциденти... заспиваш и не се събуждаш. Куршумите бяха бързи и често пропускаха целта си под въздействието на алкохола. Никога не знаеш, кога ще влязат през прозорците. Една нощ баща ми се прибра късно. Бях само на девет, а може би десет години, но беше достатъчно, за да разбера всичко онова, което с времето просто ескалира. Той се прибра мъртво пиян, вилнееше из кухнята, майка ми се опита да го спре, но той я преби. От там всичко започна... Той изчезваше за дни, а понякога и за седмици. Когато се върнеше биеше майка ми, но тя също не му отстъпваше ... водеше различни мъже и накрая... просто стана зависима от това да я бият. Животът беше гаден. В краят на краищата винаги те убива или покварява.


Now when you think of late nights:
Тихото тракане по черната дъска накара мислите му да изчезнат в ранната сутрин. Леко открехнатия прозорец през, който влизаше сутрешен хлад прикова вниманието му. Тъмните му зеници се отправиха към бялата дограма, а химикалът, който до преди секунда бе между пръстите му падна и се претърколи по катедрата. Тихата въздишка, причинена от навярно умора го накара да изглежда като поредния отегчен младеж от лекция, но не беше така. Мислите му се завъртяха и една сянка слезе по измореното му лице. Леката усмивка изпълнена с меланхолия мина през фасадата, която хората ползваха за лице и единственото нещо, което се появи в съзнанието му беше … да отиде на работа. Както всеки нормален човек.
Беше ирония… как един човек можеше да избяга от онова, което му бе отредено. Сам взе тези решения и никога не трябваше да съжалява. Онзи живот изпълнен с насилие и прахосничество не беше негов. Малкият град с познати маски вече беше на прах, а пред него се разкриваше крепостта на големия… За първи път Емил имаше възможност да избяга от всичко и да започне наново.
Като нормален студент, работещ в книжарница.
Нормален…


Character:
Емил е личност, която може да се приспособи към всякаква ситуация. Хората го познават като вечно усмихнат и винаги готов за купони, естествено – както всеки един студент. Въпреки това, той има няколко минуса и един от тях е миналото, което често се появява и го кара да се замисля в правилността на взетите от него решения. Като цяло Емил е широко скроена личност с добър характер или поне така се опитва да изглежда. На него може да се разчита, но не прекалено много. Малък кръг от хора смятат, че зад онази усмивка има характер на лисица. Слуховете из между момичетата гласят, че е бил женкар. Колко това е вярно никой не знае, но е вярно, че много хора го познават... или той тях.

avatar
E.S
Citizens
Citizens

Messages : 218
Date d'inscription : 05.10.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В глазах станешь снова дежавью...

Писане by bipolar kamikaze. on Нед 7 Окт - 9:26

Одобрен.

_________________
I look inside myself and see
my heart is black.
No colours any more, I want them to turn black,I see the girls walk by dressed in their summer clothes.I have to turn my head until my darkness goes.No more will my green sea go turn a deeper blue.I could not foresee this thing happening to you.
avatar
bipolar kamikaze.
Admin
Admin

Messages : 358
Date d'inscription : 01.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите