Rosalie Marx|Hearts|Leader|Katie Cassidy|Taken

С Матю зад гърба си имат сватба, развод и сватба.

Може ли за мен?♡

IC Sample:
Розали беше бясна, меко казано разстроена от факта че сестра й тръгва по нейния път. гледаше да държи това момиче далеч от мафиотския живот, но ето че баща им беше успял да набута и Алетрея в тези среди. Обикаляше в дома им по всички стаи и чакаше тази загубена блондинка да се появи. Щеше да я смачка от бой, нямаше да й позволи да тръгне по тези пътища, но ако беше твърде късно то тя щеше да я вземе под крилото си. Роз винаги се смяташе за длъжна към сестра си. Не беше сигурна с какво точно се е захванала дали в опита си да показва колко много разбира от компютърни технологии или в опита си да покаже колко властна е като се опита да се издигне в наркотичната сфера. Роз се запъти към кабинета на баща си и влезе буквално с гръм и трясък. Баща й веднага вдигна поглед и затвори телефона, по който говореше, Сви ръце и се намръщи като видя Роз на вратата.

-Как може да си такъв идиот, това не е баща, ти не си никакъв родител! Сестра ми не може да се справи с живота, който аз водя. Не ти ли е достатъчно това, което получаваш благодарение на мен и мъжа ми? Не ти ли е достатъчно, нещата които направи и как съсипа моя живот, защо го правиш и с нея?- Роз буквално викаше срещу лицето на баща си и изобщо не й пукаше че е по-възрастен и й  родител. Нямаше да му позволи да съсипе живота на сестра й. Въпреки всичко Трея имаше право на избор, на възможност да управлява сама живота си и да прави това което й харесва на нея. Нямаше да позволи дъртия пред нея да й чертае бъдещето,  Роз беше извадила късмет в брата си с Матю ама не се знаеше кой щяха да набележат за Алетрея. Усети присъствието на майка си зад нея и рязко се извъртя.

-Ами ти… що за майка си? Това ли е представата ти за живот на децата ти? Тя е с лабилна психика, тя не може да издържи и ден в тази среда… искаш да погубиш детето си ли?- започна да напада и майка си без да й пука какво мислят те двамата. Беше готова да им издере очите и да отвлече сестра си. щеше да го направи ако не се вразумяха и не си отвореха очите. “Но… Розали ….” подхване несигурно жената, но Роз не й даде право да продължи.
-Какво “но”, винаги имате едно “но” на ум? Никога не се интересувате от последиците и само гледате личните си изгоди.- заяви им кратко и ясно и напусна кабинета на баща си като изтреска вратата след себе си и ги остави да размишляват над държанието й. Роз бързо се отправи към стаята на Алетрея като се надяваше блондинката по-скоро да се появи и да си изяснят нещата, че тя нямаше желание да остава и миг повече в този дом. Факт беше, че този дом беше нейния дом до преди години , но вече я задушаваше и отвращаваше с нещата които семейството й правеха. Беше се минало не повече от час и блондинката прекрачи прага в окаяно състояние. Роз беше неприятно изненадана от вида на сестра си, бързо стана и я хвана за раменете.

-Алетрея какво си направила, ти тотално ли полудя? Всички в тази къща май сте луди….- заговори на висок тон като разтресе тялото й, усещаше я толкова лека че дори не знаеше как стои на краката си. Обърна посоката й и я заведе вбанята като пусна водата и натика главата й под нея, беше ледено студена и грам не й пукаше дали ще развали импровизирана прическа на блондинката. Едва когато видя, че сестра й се съвзема я извади от струята и срещна погледа й.
-Това ли искаш да е живота ти, какво си употребила, ще позволиш на баща ни да ти определя действията ли?- попита я за последен път като злобата и разочарованието в очите й си личеше от километри. Жената пред нея примигна няколко пъти и няколко сълзи се стекоха от очите й. Роз я придърпа към себе си и си пое дълбоко дъх. Чу едно леко “Аз … Съжалявам Роз….” и разклати леко глава. Не беше нужно да съжалява а да се съвземе и да вземе живота си в ръце, едва тогава Розали щеше да е зад гърба й и щеше да й помогне да прави каквото иска
-Всичко ще е наред....- опита се да я успокои и я изведе от този дом.