BGtop
enter if you dare
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Пет 5 Окт - 23:18

Залата

Go down

Залата

Писане by The Editor on Съб 27 Окт - 13:12

Залата е претърпяла основна трансформация, за да може да побере повече хора. Тук ще те проведат речта и танците.

_________________
vocabulary queen ♚
kneel, bitch!
avatar
The Editor
Special
Special

Messages : 20
Date d'inscription : 06.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Залата

Писане by The Editor on Съб 27 Окт - 19:48

Последните щрихи към украсата се добавяха от прислугата на имението и специално наетите за тази работа работници. Уенди Даймънд сновеше наляво-надясно, за да бъде сигурна, че всичко върви по план. Спираше сервитьорите, за да види дали всички изисквания са изпълнени, подтичваше към охраната, за да повтори за милионен път, че сигурността на гостите е най-важна и ако се налага да убият някой, представляващ опасност, да го направят.
Настроението в имението бе повдигнато още преди гостите да са пристигнали. Самият персонал бе заразен от това на Уенди Даймънд и Езара Ейсъл, която бе така добра, че да се отзове на молбата на младата наследница.
Когато вечерта настъпи и гостите започнаха да пристигат, за съжаление във въздуха витаеше не само празничният дух, но и омразата, презрението, което гостите изпитваха едни към други, що се отнасяше до групировката, в която се намираха... Е, естествено имаше и изключения, които или бяха прекалено добри актьори или наистина не таяха омраза.
Оркестърът посрещаше с добре дошли и сваляше гарда на гостите с музиката, която бе подбрана да угоди на всеки вкус.
Към пищната церемония ще се присъедини и самият кмет, чиито действия ще бъдат документирани от мен, Разказвачът.

_________________
vocabulary queen ♚
kneel, bitch!
avatar
The Editor
Special
Special

Messages : 20
Date d'inscription : 06.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Залата

Писане by Red Queen on Съб 27 Окт - 21:58

Тъмната коса се спускаше свободно по раменете й. Кървавочервените й устни потрепваха в една уловима усмивка. Черната рокля очертаваше всяка една извивка от тялото й. Чувстваше се красива, но всичко това не можеше да скрие напрежението, което бушуваше в нея. За първи път й се налагаше да организира подобно мероприятие... две мероприятия - гала вечерята на кмета и нейният благотворителен маскен бал. За първи път й се налагаше и да изпраща някой да вземе някой от гостите. Страхът от мнениеята на останалите за първи път успя да накара стомахът й да се преобърне, да не пожелае да се яви пред гостите. Чернокоската си пое дълбоко въздух и сложи черната маска на лицето си. 
Не се притеснявай. Каза си наум, но притеснението така и не изчезна.
Чернокосото момиче бе застанало пред входната вратата и посрещаше всеки един гост, заедно с прислугата, която отговаряше да проверява поканите, взима палтата и предоставя алкохола. Въпреки, че подготовките бяха свършили преди няколко часа, Уенди Даймънд желаеше да бъде сигурна, че всичко протича по възможно най-добрият начин, макар и вечерта да не бе започнала напълно.
- Добър вечер! Чувствайте се като у дома си. - в този момент ненавистта трябваше да бъде забравена, а ако самата тя бе ключът поне тази вечер всички да забравят за разделението, което съществуваше между тях, да забравят за дразгите, то щеше да стори всичко по силите си, за да ги накара да се променят, макар и само за една вечер.
Но погледът й не се спираше върху нито един от тях. Поне не достатъчно дълго. Следеше дали една определена кола ще спре или няма да се върне никога повече. Макар и да имаше доверие на хората, които бе изпратила да вземат Ева, не знаеше какво може да ги чака по пътя, дали някой случайно няма да се възползва от заслепеността на останалите и да действа.
- Ето те и теб! Мислех, че си се отказала! - устните на госпожица Даймънд се изкривиха в усмивка. Това да каже малка лъжа бе по-добро, отколкото да изкаже на глас страховете си. Особено след като веднъж подобно нещо се бе случило и на Езара. И макар че не чувстваше момичетата като най-добри приятелки, те бяха част от семейството и малко или много на Уенди бе започнало да й пука за всеки един от групировката. - Изглеждаш красива.

_________________


we dance with the devil tonight
Don't you dare look at him in the eye Trembling, crawling across my skin
avatar
Red Queen
Admin
Admin

Messages : 738
Date d'inscription : 11.04.2018

Вижте профила на потребителя http://nyfrpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Залата

Писане by Dr. Singh on Нед 28 Окт - 18:34

Червилото плавно се плъзна по долната й устна, точно когато вратата се отвори. Ева се усмихна на изражението си, затвори огледалцето и прибра всичко в малката си чантичка, преди да поеме подадената й ръка. Момчето, което госпожица Даймънд бе изпратила, не беше особено приказливо, но за сметка на това от време на време показваше подобни добри маниери, които приятно гъделичкаха самочувствието й.
Подаде ключовете на пиколото и я придружи нагоре по стълбите, към входа на приказното имение. Тънкият тъмно зелен плат на роклята й падаше свободно до долу, галейки закачливо глезените й при всяка крачка. Пухкава пелерина с мек цвят на шампанско покриваше голият й гръб и загатваше за нежно дискретно деколте. Маската й представляваше съвършено изработени клонки, чиито листа обгръщаха перфектно деликатните черти на лицето й. Цветът й беше старо злато, също като всеки друг аксесоар по нея, но нищо не блестеше така силно, както тази прекрасна усмивка, която рядко слизаше от лицето й.
Чувстваше се като горска нимфа, насред тази приказна атмосфера, която само Уенди би могла да постигне.
- Не колкото теб! – изчуролика весело Ева, като хвана нежно ръцете й и плъзна палците си бавно по меката им кожа – Приличаш на привидение.
И това беше самата истина! Уенди Даймънд беше олицетворение на красотата. Височината й само подчертаваше колко перфектна бе фигурата й. Млечната й кожа сякаш блестеше в контраст с тъмните й коси, а тези плътни червени устни бяха истинско изкушение за всеки смъртен. Най-силния магнетизъм обаче, излъчваха дълбоките й очи и дори нашата докторка, не можеше да се пребори с тази сила.
Пусна я, за да свали пелерината си и усети нежните ръце на нощния повей да се спускат по голия й гръб. Пред нея обаче лъхаше меката топлина на залата, която я привикваше навътре. Привлякла погледа й, тя се разкри в цялата си прелест и Ева не успя да задържи възхищението си.
- Надминала си себе си – каза тя загледана в пищните украси, сякаш говореше повече на тях, отколкото на госпожица Даймънд. Беше искрено възхитена и й трябваше малко време, за да върне погледа си върху домакинката – Не бих го пропуснала, дори да беше последния ден на света – довърши закачливо, но истината беше, че живееше за подобни мероприятия, които сякаш са излезли от страниците на някой роман.
avatar
Dr. Singh
Diamonds
Diamonds

Messages : 9
Date d'inscription : 25.10.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Залата

Писане by Jynx on Нед 28 Окт - 20:57

Не бе минало достатъчно време, за да си позволи да бъде щастлива, да се забавлява, но от нея се изискваше точно това в момента. Да забрави за една вечер смъртта на Матю Хартуел, да забрави че такъв човек някога е съществувал в живота си и да позволи на желание на някой друг да прави добро да я завладее. Може би с кавалерът си щеше да се отпусне и да прави номера на по-възрастните гости. Но това не зависеше само от нея. От нея не зависеше нищо, било то за спасяването или унищожаването на нечий живот.
Стоеше пред огледалото и все още не можеше да повярва на очите си.  Не можеше да се познае. Кога за последно бе носила красива червена рокля? Но се харесваше. А доминото, сложено за завършек на тоалета й, бе прекрасно, вземащо дъха... поне нейният.
Блондинката потропване нервно с крак и поглеждаше през секунди към часовникът на стената. Желаеше кавалерът й да се появи по-бързо и да я измъкне от този затвор. Не помнеше как го е срещнала, нито къде, но в момента му бе благодарна, че се е появил поради някаква причина в живота й. Бе му и благодарна, че от напълно непознат се е превърнал в нещо като приятел. А той може би бе шансът й да забрави за съществуването на онзи червенокос предател, който след смъртта на Матю бе избягал.
- Аз ще отворя! - извика и се затича към входната врата. Крайно време беше да дойде. В един момент дори си бе позволила през ума й да мине мисълта, че той няма да се появи и ще й върже тенекия. А след това ще остане сам-самичка в дома на Хартуел където вече не се чувстваше на мястото си. - Извинете, но мисля, че сте сбъркал къщата. - каза, отваряйки вратата и се засмя, a след това бързо обви ръцете си около кръста му . В това й действие нямаше нищо необикновено или скрито. Радваше се да го види, това бе всичко.
- Е, ще тръгваме ли? - Затвори вратата след себе си и го погледна в очите, накланяйки глава. Но дори не изчака и отговорът му, а тръгна напред без дори да знае на къде отива. Спря се и се завъртя на токовете си. Скръсти ръце пред гърдите си. - Дължиш ми танц, знаеш ли? - все още не бяха тръгнали, а малката Джинкс вече бе готова да танцува и да дразни кавалерът си. Но това бе тя сега, леко променена, изгубена в образ, който в последно време се страраеше да задържи на показ преди да се разпадне.
avatar
Jynx
Hearts
Hearts

Messages : 75
Date d'inscription : 29.09.2018

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Залата

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите