Thomas "Tucker" Stone|Diamonds|Advisor|Ben Barnes|Taken

“Hello, darkness, my old friend.
I’ve come to talk with you again,
Because a vision softly creeping
Left its seeds while I was sleeping,
And the vision that was planted in my brain,
Still remains…
…within the sound of silence.”

Goes by: Thomas ‘Tucker’ Stone
Hometown: New York, New York
Age: 35
Occupation: Advisor for the Diamonds
Sexuality: UTP
Face Claim: Ben Barnes

видях, че другите потребители са пускали в същата тема историята, дано не е проблем ;д

Минало: Tомас не познава баща си. На практика израства почти на косъм от това да узнае дори коя е майка му, след като тя го зарязва през първия месец след раждането му. Открит от добри хора на прага на малък приют за бездомни хора, съвсем скоро той се оказва в сиропиталище. Мястото не е от най-лошите такива, а предвид ниската му възраст момчето има почти всичко шансове да получи едно щастливо и безгрижно детство, ала малко след като навършва две години майка му се появява и настоява да ѝ бъде върнат.
Не се минава дълго време преди жената да се върне обратно към вредните си навици. Често забравяйки че има да издържа семейство и похарвайки всичките си спестявания и нищожната заплата, която заработва като сервитьорка, за наркотици, бива лишена повторно от родителските си права и грижите за малкия Томас, а той отново се оказва в системата, като с всеки следващ път шансовете му за безгрижен живот намаляват.
От седем до десет годишна възраст е в приемно семейство, което по-късно желае да го осинови, но отказа на майка му да подпише документите за съгласие се оказват причината в крайна сметка те да се откажат. По същото време всичките перипетии в живота му и сблъсъка с тъмната и жестока реалност на живота започват да оказват влияние върху него.
На петнадесет Томас е принуден да се върне обратно в дома на майка си, който тя вече дели с новия си приятел, наркодилър. Оказва се, че мъжът има проблеми с гнева и често го излива върху Томас или майка му, което е и причината повечето време той да прекарва на улицата, докато не навършва 18 и не се изнася.
Без никакви цели и мечти за кратък период от време прекарва в редиците на армията. Започвайки като доброволец за експериментално проучване, скоро по-висшестоящите забелязват потенциал у него и го обучават. По време на първата си мисия, обаче, губи най-добрия си приятел и тъй като до този момент не е имал такъв, случката до разтърсва и принуждава да напусне.

Настояще: Предвид миналото му Томас има многократен досег до престъпния свят, въпреки че винаги се е целял да се издигне над утайката, нежелаейки да завърши като майка си. Роден в тази среда, обаче, съвсем скоро осъзнава, че няма измъкване. През годините неведнъж се е оказвал принуден да върши неща, за да осигури прехраната си. За да продължи да оцелява.
На 22 е забелязан от хората на една от най-известните престъпни групировки в Ню Йорк. Всичките му намерения като да открие какво му харесва да прави, може би да завърши университет, да си намери добра работа и т. н. биват разбити на пух и прах, когато пред него спира черна кола и тъмния прозорец се смъква.
Живял достатъчно дълго в грешната част на града, Томас знае, че нищо лошо не би последвало, ако откаже, затова приема, макар и с неохота. Съвсем скоро разбира, че няма измъкване и единственият път, който се разкрива пред него е напред и нагоре. Започвайки от може би едно от най-ниските стъпала, няколко години по-късно качествата му биват оценени подобаващо, превръщайки го в може би една от най-важните личности в цялата група.

Характер: Хладнокръвен. Тази дума е напълно достатъчна, за да опише характера на Томас през по-голяма част от времето. Към настоящия момент у него не е останала дори прашинка морал, въпреки че умее да заблуждава в обратното. Всъщност умее да заблуждава всеки и във всичко. Наблюдателен е. Познава всички човешки емоции, умее да ги пресъздава и контролира сякаш наистина ги изпитва. Разчита ги в очите на стоящия срещу него и се възползва от тях. Би бил дяволски добър престъпник, защото бързо научава страховете и желанията на хората в обкръжението си и по този начин лесно ги отблъсква от себе си, когато му омръзнат, или ги привлича, когато вижда нещо повече у тях. Ала именно тези качества са го превърнали и в нещо повече от обикновен престъпник.
Истинската му същност обаче е много по-различна от това хладнокръвие. Твърде малко хора са го виждали в тази светлина, а тогава е дори по-опасен. Истинският Томас е дълбоко емоционална личност. Той изпитва всяка емоция по ярък и неповторим начин. Ако мрази, то мрази до болка. Ако обича, то обича до болка. Ако е ядосан, то би разрушил всичко около себе си.

IC Para Sample:
Само веднъж в живота си Тъкър бе наблюдавал с подобен интерес… нещо. Съзнанието му просто не намираше правилната дума, с която да назове случващото се пред очите му. Тези красиви кафяви очи, които бяха наблюдавали транформацията, след която не бе останал и помен от жената, която носеше в спомените си. Тези красиви кафяви очи в този момент наблюдаваха нея.
Чувствата му бяха смесени. Толкова обърквани, че той не би могъл да определени какво точно изпитваше. Удивление, съпричастие, болка, тъга, агония, безсилие? Не можеше да прецени дали се наслаждаваше или съжаляваше. Не знаеше дали чувствата му бяха негови или намираха отражение в нейните или по-точно нейните намираха своето отражение в неговите.
Погледът му бе привлечен от безцветните, които се вливаха една след друга в тялото ѝ. Толкова идеални, толкова съвършени, толкова наситени. Те вибрираха, докато се движеха по тясната тръбичка.
Езикът му премина бавно по устните му сякаш имаше намерението да обере ситните капки кръв по тях, след като спомените бяха връхлетяли един след друг в ума му. Но такива нямаше. Той просто навлажни кожата там, където неусетно и твърде внезапно тя бе изсъхнала.
Гласът ѝ бе мелодичен, молбите ѝ – мелодия за ушите и сърцето му. То биеше лудо. То се вълнуваше. Той беше луд. Но беше толкова приятно да бъде от другата страна и така, както тя никога не направи нищо за него, в момента той не правеше нищо за нея. Беше приятно да наблюдава как процесите в природата следваха своята логика, своята поредност и как тялото ѝ се пречистваше от непотребната отрова.
Тъкър не осъзнаваше, че пристъпва напред, нито че се навежда над нея. Постепенно ударите на сърцето ѝ отслабваха. Бавно, бързо, не знаеше. Просто ги чуваше все по-слабо в главата си. Тогава се отдръпна. Тогава посегна към копчето, което прекъсваше процеса. Изплаши се.. Изплаши се, че би я убил. Непознат за него страх предвид, че вече бе виждал смъртта.
Показалецът му изтри сълзите ѝ. Остави я да лежи в безсъзнание, докато не се свести. А тогава него нямаше да го има.
- До следващата седмица... майко.

Thomas Stone. и благодаря ;3