Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Katarina Hidden., Kyle Reeves, the champagne king ♛, the vodka queen ♔, Wendy Diamond, А.Уейнър

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Вто 18 Сеп - 20:39

Michel Rocher | NYPD | Detective | Jason Ralph || Taken

Go down

Michel Rocher | NYPD | Detective | Jason Ralph || Taken

Писане by rocher; on Пон 3 Сеп - 0:06



And say what I wanna say
Tell me I'm an angel, take this to my grave
Tell me I'm a bad man, kick me like a stray
Tell me I'm an angel, take this to my grave


Real name: ???
Goes by: Francis Rocher
Hometown: Quebec, Quebec, Canada
Age: 29
Occupation: NYPD Detective
Sexuality: Pansexual
Face Claim: Jason Ralph



Минало:
Мишел не познава биологичните си родители. На едва няколко дни, в една жестока и студена зима, бива оставен на прага на сиропиталище в Квебек, където прекарва първите 6 години от живота си в мизерия, заедно с още четиридесет сирачета като него самият. Единственото му спасение биват книгите, които успява да намери в оскъдната библиотека, която притежаваше сградата и саморъчно се научава да чете на френски - на английски го научават санитарите през свободното си време и минималните усилия на възпитателите, за които било по-важно да си купят третата за деня кутия цигари, от колкото реално да учат и възпитават сирачетата. Това заставя Мишел и останалите да израснат полу-диви. На много от тях съдбата им отрежда живот в самота и нищета, след като биват изгонени от сиропиталището при навършване на пълнолетие.
Съдбата на Мишел била по-различна. Когато навършил 6 години, го осиновила бездетна двойка канадски интелектуалци, които били впечатлени от вродената интелигентност на детето при все средата, в която е обречено да живее.
Записано и обучено в най-престижното основно училище в Квебек, момчето жъне блестящи успехи в изучаването на езици и други предмети, като освен основните френски и английски, научава още и руски език.
На 13 години, осиновителите му и той се местят в Ню Йорк поради новата и по-престижна работа на баща му, и го пращат във военно училище в окръга. Там той също достига образователни висини и завършва начело на випуска си. Още от малък бива запленен от работата на полицията и бранещите гражданите органи, и когато навършва пълнолетие се записва в полицейската академия в Ню Йорк - като там също оглавява списъка на отличниците и прибавя към антуража си от езици още испански.

Настояще:
В днешни дни Роше е изявена сила в полицейските среди на Ню Йорк, и има репутацията на сериозен и амбициозен млад детектив, за когото сигурността на гражданите е висша ценност и главна цел.
Създал си е име и мрежа от информатори в престъпните среди, от които редовно получава вести и ключови следи за много от случаите, които поема. Ключов информатор в тази мрежа е Виктор Амброуз, или по-точно Виктор Арловский, син на руския магнат Дмитрий Арловский, който претендира с качествените си забранени оръжия. Арловский младши бива задържан от Роше още в началото на кариерата на детективът заради незаконно отглеждана марихуана, и срещу свободата си от години бива негови очи и уши в престъпния ъндърграунд.
Последният случай, който поема Франсис бива загадъчното убийство на Патриша Даймънд, което отдавна е център на конспирации и чиито открити следи за съжаление все водят до задънена улица.
Ореховокосият обаче е твърдо решен да разкрие убиеца и да го осъди.



Характер:
True to his reputation, канадецът е интелигентна, будна личност, кипяща от живот и нужда от изява, и която храни ненаситна, амбициозна душа. Притежава морални ценности, здрави като мраморни колони, и е рядкост за него да ги изкривява, независимо от ситуацията. При все това е много пренебрежителен към собственото си здраве и често пъти го оставя на заден план, фокусирайки време и енергия в работата си. Притежава многобройни вредни навици, като да дъвче краищата на дългата си коса, да пуши и да остава буден по цели седмици, живеейки на фотосинтеза и кофеин. Има малък комплекс от височината си, но обикновено не го показва. Изключително разхвърлян човек, но магически успява да локализира всеки отделен предмет, като че намира Ред в Хаоса. Изключително ерудиран и четящ човек, в малкото му студио има повече книги от колкото биха могли да се поберат, и печатни издания на списания и вестници се подават иззад всеки ъгъл. Атеист е, но религиозно следи всички магазини и пазарчета в околността за възможно най-добрите промоции, понеже си пада и малко съперник. При все това, е изключително придирчив към алкохола в своите living quarters, затова си внася директно от Франция и Белгия възможно най-качествените вина и бира, и винаги има запас от лимитирани серии за специални случаи.
В работата е сериозен, но има вариант и да е шегаджия и веселяк в зависимост от това в какво настроение е станал.


IC Sample:
Тъмните очи на дългокосия се насочиха към посивялото от облаци нюйоркско небе, а от алените му устни се откъсна и поетият от него цигарен дим, за да затанцува нагоре и да се присъедини към събратята си.
От дясно на мъжът стоеше петото за деня му катранено черно еспресо, при все че точния час в този момент бе едва осем и половина местно време, но обяснението за този феномен бе просто - Мишел просто не се бе прибирал снощи. И вечерта преди това. И по-предишната вечер. С тази ставаха точно четири нощи откак не бе спал и дали от кофеина, който почти бе изместил кръвта, течаща във вените му, или от орловото втренчване в документите по случая, но погледа му се размиваше и избистряше подобно на морски пръски по очила с диоптри.
Въздъхна дълбоко, преди да вдиша още малко никотин от цигарата си, опрян на лявата външна стена на задния вход на участъка.
Издиша дима и изтръска цигарата си в малкото си пепелниче, преди да потърка слепоочия и да издаде звук подобен на кръстоска между ръмжене и охкане и да изпука кокалчетата на ръцете си.
Прокара ръце през ореховата слама която наричаше коса (шампоаните, които управлението бе купило не струваха и пукната пара!) преди да се изправи и да настъпи никотиновата тръбичка, за да я изгаси и да размърда малко ръце и гръб, ослушвайки се за удовлетворителното “пук", което щяха да издадат плешките и гръбначният му стълб. След това се насочи обратно към вътрешността на сградата.
Още един ден, прекаран в опити да открия някоя нова следа…
Но как би успял, при положение че документите в неговият possession бяха преглеждани под микроскоп минимум милион пъти безуспешно. Бе питал и разпитвал свидетели, които дори не съществуваха на хартия, бе изисквал всички прилежащи доказателства, конфискувани от колегите, бе се хващал като удавник за сламка - а краят бе все един и същ. Една задънена улица.
Merde!
Мислено изпсува Франсис, преди да навлажни устни с език и да пристъпи към бюрото си.
Пръстите му сръчно отмахнаха разпиляните листи и се добраха до работният му телефон - една стара и очукана нокийка с предплатена сим карта със само един единствен запазен номер.
Набра го бързо, без дори да поглежда номерата и забарабани по чамовата повърхност.
Вдигай, хайде, вдигай…
-Ало? - обади се мъжки глас от другата страна на линията.
-Виктор. - произнесе сериозно Мишел. - Имам нужда от информация. Да се срещнем на обичайното място.
-Ау, Мишенка~ най-сетне се реши да ме поканиш на среща ли~?
-Не ставай глупав, Арловский. По работа е. Искам те там след половин час.

От другата страна се чу гръмогласен кикот.
-Нямаш проблеми, шефе. Тридесет минуточки? Ще бъда там.
И с това разговорът приключи и Мишел въздъхна.
Дано този клоун да има някакви полезни контакти.

_________________
a celestial fight — goddess of beauty,
venus versus mars
It tears the world apart No one can find A safer place where we can love all night
avatar
rocher;
Admin
Admin

Messages : 698
Date d'inscription : 21.06.2018
Age : 18

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите