Matthew Hartwell|Hearts|Leader|Ryan Reynolds| Taken

С Розали имат зад гърба си сватба, развод и сватба.

Бих желал да го взема. След като историята и характера са написани, трябва ли да правя нещо, за да го получа?

Трябва да напишеш IC para - пост на каквато тема решиш, свързана с живота на героят

След десетия удар рязко загубих представа за реалността и случващото се около мен. Бях обсебен от собствените си демони и продължавах да стоварвам яростно юмрука си върху лицето му. Болката гореше в кокалчетата и с всеки следващ замах се увеличаваше, но и в същото време сякаш избледняваше. За много щеше да звучи нелепо, но не и за мен. Аз знаех какво се случва!
Тялото ми кипеше от екстаз, докато живота на врага ми се стапяше пред очите ми. Чувствах как се отделям от физическата си форма, извисявайки се над всичко, където бях просто един от страничните наблюдатели. Гледката? Може би Пикасо е изглеждал точно така, докато е творял най-големите си шедьоври. Това беше моето изкуство! Изразяването на душата и сърцето по единствения начин, способен да изтръгне болката и да ми даде облекчението, за което отчаяно копнеех.
Остра тръпка лазеше по гръбнака ми, като оргазъм. Макар случващото се да бе много далеч от удоволствието при секса, освобождението бе също толкова силно и завладяващо. Усещах го да наближава, усещах края, усещах предстоящата смърт и нямах търпение да го убия! Движенията ми забързаха, загрубяха, станаха некоординирани. Толкова яростно се тласках към дългоочакваното си освобождение, че когато усетих ръката върху рамото си, която за секунди ме изтръгна от това неповторимо изживяване, едва се сдържах да не се извъртя и да размажа мутрата на нещастника, който бе дръзнал да ми откаже това удоволствие.
Тихите думи в ухото ми потушиха страстта, като кофа ледена вода.
- Жена Ви е тук.
Нямаше нужда от повече думи. Грабнах ризата си от ръката му и вървейки към голямата ръждясала врата на склада, закопчавах забързано копчетата. Тя обаче нямаше да прикрие много, тъй като кръвта бе изплискала лицето и врата ми, а жалкия отпит да изтрия всичко това с опакото на ръката си, само размаза алените следи. Нямах време да се занимавам с тях, затова се примирих и отворих вратата с тиха ругатня.
Розали вървеше към мен. Колата й беше паркирана съвсем близо и тя почти беше стигнала до входа на склада, когато излязох. Очите й потъмняха при вида ми и знаейки какво щеше да се случи, отпратих охраната на вратата, без да ги поглеждам.
- Разкарайте се!
Не можех да определя мъжете като интелигентни. Не, това определено не беше нужно за длъжността, която заемаха и положителната страна беше, че просто приемаха команди, без да се замислят над тях. Тръгнаха в двете противоположни посоки на постройката, като щяха да останат навън и да продължат да наблюдават района, докато Розали ми смачка топките.
- Какво, по дяволите, правиш? – още не бе стигнала до мен, но това не й пречеше да ме започне отдалеч – Бяхме се разбрали нещо!
- Промених си решението – отвърнах безпристрастно, което изглежда я изкарваше от кожата й.
Една вена изпъкна върху челото й и запулсира, докато очите й хвърляха мълнии по мен.
- Това се случва доста често напоследък …
Не говореше само за тази случка и го знаех, заради което веднага съжалих за подбора на думите си. Тя обаче не ме разбираше! Не можеше! Настояваше да се дистанцирам от случващото се тук и да оставя тази работа на хората, които бяхме наели. Беше умна жена и толкова близък приятел, че виждаше как губя по малко от себе си всеки път, в който идвам тук. Но черното ми сърце се гърчеше от болка, при мисълта да й призная, че вече бе прекалено късно. Онова невинно момче, което тя обичаше, се бе превърнало в един далечен спомен, носещ моето лице.
- Розали … - прошепнах болезнено, а това само я вбеси още повече.
- Не ме „Розали“! – изръмжа тя през зъби и размаха елегантния си дълъг пръст, завършващ със съвършен маникюр, право в лицето ми. Очите й горяха и беше трудно да преценя дали е от болка или гняв, а може би беше една много красива комбинация, придружена с думи по-остри от кама – Липсва ми времето, когато можех да разчитам на думата ти!

Добре дошъл. Малко по-късно ще те добавя в групата

Героят отново е свободен.