Tilly Jenkins|Hearts|Trainee Strategist|Eleanor Tomlinson|Open

Учи!
Учи!
Учи!
Баща й стоеше над нея, натяквайки й постоянно как не е достатъчно добра, как макар и високите си оценки тя няма да бъде никой на този свят, ако не вдигне нос от учебниците и не направи нещо с живота си. Но какво повече искаше той от нея? Постоянно й натякваше, че за да успее трябва да учи... и тя го правеше. Или той говореше за учение далеч по-различно от това, което тя познаваше? Може би. Но тогава тя не разбираше какво иска да каже баща й и продължаваше да заляга над учебниците, а когато си позволеше да погребе от живота, макар и не с пълни шепи, той й се караше, казваше й, че се е провалила на теста. Наказваше я. 
Удряше я.
На следващият ден тя отиваше в училището със слънчеви очила, за да прикрие посинените й очи. Носеше блузи с дълги ръкави и панталони с дълги крачоли, за да прикрие поредната рана или синина, нанесена й от този звяр, наречен неин баща. А когато някой я попиташе какво се е случило, тя умело успяваше да се измъкне от въпросът или да изкриви истината до такава степен, че баща й да не бъде споменат. Спъване, подхлъзване, случаен удар в стената. Все по нейно невнимание. 
И за какво? Да прикрие един неблагодарник, луд, който мислеше, че я възпитава. Който й казваше, че заради нея майка й ги е напуснала. Защото не се е родила перфектната дъщеря, която и двамата са искали.

Джинкс, както обича да й казват, е тихо вода, но това далеч не означава, че трябва да бъде подценявана. Естествено и тя като всеки друг човек греши, но бързо се научава и е рядко явление да сбърка отново на едно място два пъти. Покрай нея човек може да се отпусне и да сподели терзанията си, защото тя притежава една специална дарба, която предразполага хората и ги кара да се чувстват добре и спокойни около нея. Поради тази причина решава и да запише психология. Нещо, което в бъдеще като стратег на Сърцата, ще й бъде в полза.