Wendy Diamond|Diamonds|Member|Crystal Reed|Taken

Стана от леглото си и изтри сълзите си. Пое си дълбоко въздух и издиша. Трябваше да се успокои.
Няколко минути крачеше напред-назад из стаята си, опитвайки да се пребори със зависимостта си. Взе прахчетата и спринцовките, които бяха на леглото й, отвори шкафчето, в което бе скрила останалите опиати и ги хвърли в кошчето. Нямаше да посегне повече към тях.
Напусна стаята си, закрачила гордо към кабинета на родителите си. Щеше да им покаже, че и тя е като Рен. Че и тя е добра колкото него. Че и тя може да се справи с всеки един проблем, който се изправи на пътя й... на пътя им.
- Трябва да поговорим. - каза, влизайки в кабинета. Майка й и баща й я погледнаха изненадано. Тя бе решена да се изклекува. Бе готова да замине за известно време, за да потърси професионална помощ. А след това щеше да се върна много по-силна от преди. Щеше да бъде гордостта на мама и татко, щеше да бъде горда с това, което е постигнала с малко помощ от напълно непознат.
- Седни. - отвърнаха те видяли решителността в очите й, усетили я в гласа й. Бяха доволни, че макар и късно, дъщеря им се е осъзнала.
Говориха няколко часа. След това и тримата излязоха от кабинета. 
Семейство Даймънд бе сигурно в едно - щяха да се върнат много по-силни от преди. Със заместникът, който Рен бе избрал да управлява Диамантите и лечението на Уенди, което предстоеше, те щяха да докажат на Сърцата, че не са победили.