The woman in Black

Минало: Миналото на Амбър не е никак розово, още на пет годишна възраст остава без родители. Майка й умира от свръхдоза, баща й бива убит от Сърцата. По тогавашното време тя си няма и на представа за тези групировки и техния свят. По това време тя виждаше света като нещо супер лестното и приятното. В момента в който загуби родителите си тя получи цялото наследство от тях, финансово и матерялно. Имаше огромно имение в покрайнините на Ню Йорк. Малката Амбърли успя да издържи цели десет години с парите натрупани на семейството й. Едва на петнадесет тя започна да търси работа и намери стаж в полицейсткото управление. До навършване на пълнолетие беше без договор и с ниска заплата, парите й стигаха само за прехрана и тя нямаше възможност за забавление и свобода. В един слънчев ден когато тя беше тръгнала към дома си след един работен ден случайно бе нападнат от група младежи, в опита си да ги вразуми дори не се беше опитала да се отдръпне, внезапно нервите на Амб изпушиха и тя извади пистолета си миг по-късно вече и четримата бяха на земята, всички мъртви с по един изтрел право в челото. Дори не съжали, нещо в нея се надигна и тя се почувства жива. Това беше първия път в който тя убиваше някой. Всички виждаха само доброто в нея до този момент. Още на следващата сутрин промени държанието си в очите й има злоба и беше готова да прекърши врата на всеки изпречил се на пътя й. Беше готова крадец да осъди на равно като убиец. Не се интересуваше от чуждия живот. Използваше мъжете за лични изгоди а жените ги тъпчеше на прах. Не позволяваше на никой да се меша в живота и решенията й. Не след дълго започна работа към Диамантите, беше и изпаднало възможност да отмъсти за баща си и нямаше как да я пропусне. Работата й беше достатъчно доходоносна, още повече можееш да прочисти града от ненужното и гадно население. С всеки изминал ден злобата в нея нарастваше и бовно я превземаше. Въпрос на време беше да я обладае изцяло.

Настояще: В днешни дни Амбър се знае в обществото като "Жената в черно" в досието на дадения прякор имаше множество убийства но нито едно не беше разкрито. Омб добре прикриваше следите си а и вече беше заела нова длъжност в полицията. Така много ппо-лесно постигаше целите и желанията си. Вече десетки мъже лижеха раните си от нея и злобата й. Въпреки това тя не смяташе да променя действията и методите си, беше твърдо решена да съсипе Сърцата и нямаше да преклони глава пред нищо докато не постигнеше желаното. Вярваше в себе си и способностите си, имаше необходимото прикритие и Диамантите пред себе си. В момента нямаше намерения да се въвлича във връзка, тя не знаеше какво е любовта и като цяло семейния живот. Живота й като Жената в Черно беше далеч по- отговорен и приятен за да се занимава с капризите на някой мъж. Амбър имаше мисия и преди да я изпълнеше нямаше да сведе глава. Знаеше, че семейство би я разконцентрирало. Не беше готова да се отдаде изцяло на дете, не можеше да дели шоколадовото яйце с някой независимо дали това е детето й. Беше твърде голям егоист и себична личност за да направи такава промяна в живота си. Сега имаше престъпници за убиване, въпреки че тя беше най-големия от всички. В момента притежаваше два апартамента в центъра на града плюс имението наследено от родителите й. Стремеше се да засили сигурността в града, беше се свързала с досла хакери и тайно саботираше Сърцата. Амбър се беше превърнала в смъртоностна роботизирана жена. Жена без чувства и без емоции. Жена с амбиции и цели.

Характер:Амбър е като цветовете на дъгата, има от всичко по малко и никога не се знае какво да очаква човек от нея. Преди всичко тя е зла- гадна, отмъстителна, арогантна, всемогъща, супер взискателна, изнудвачка, използвачка, властна и жестока. Всява страх в хората още в момента в който заговори с тях, не обича да й възразяват или да й се противопоставят. Може да спори с дни докато противника не се откаже и не се подчини на мнението й, а ако не го подчини е готова да го измъчва физически и психически докато не се изпари и последната капка от душата му. Беше твърде голям инат. Не подлежеше на дресура. Усмивката й рядко се виждаше на лицето й, през по-голямата част от времето. Можеше да направи всичко и да се превърне във всяка една която е нужно за да постигне целите си. Гледаше да се представи като мила и добра, да се подмаже навсички, да се "сприятели" с тях, да им "помогне" ако може. Реално никога не би помогнала на някой различен от Диамантите, никога не би се усмихнала без да има наистина причина, никога не би се сприятелила с някой без да е сигурна че този някой е наистина достатъчно лош като нея. Приятелите й... ако можеше да се нарекат така... бяха все гадняри и използвачи. Убийци и измамници.

IC Para Sample:Амбър беше в дома си, в малкото време прекарано там тя не осъзнаваше колко празно е това място. Трябваше да намери ново обзавеждане за дома си. Погледна към гардероба близо да спалнята, вътре беше черния й кожен екип. Обичаше тези дрехи, обичаше начина по който се чувстваше в тях, обичаше миризмата на кръв наслоила се в тях, обичаше нещата които правеше с тях. Днес не смяташе да ги използва, чувстваше се отпочинала и стабилна психически. Въпреки това не знаеше какво я влечеше към тях. Лека усмивка се появи на лицето й. Усмивка която никой не познаваше, никой не можеше да разгадае. Онази усмивка, която не вещаеше нищо хубаво. Амбър имаше нещо на ум и тове не беше добре.
Напусна дома си като за миг се реши да е нормална, дори остави значката и картата си в апартамента умишлено за да не използва работата си. Не облече специалните си дрехи и просто тръгна по улиците. Не можеше да се отпусне, просто не ставаше. Не отдели погледа си от минувачите. Чуваше всеки един на около, виждаше умората в очите им. Чу бебешки плач и все едно някой заби пирон в главата й, не можеше да понася този звук… изнервяше я повече от необходимото. Проследи с поглед към виновника за този звук и видя някаква безхаберна майка или подобие на майка. Амбър издиша тежко и продължи по пътя си на един от светофарите се сблъска с един мъж като бързо присви очи и го стрелна осъдително, той от своя страна не се забави и побърза да се извини.
-Не се извинявай а гледай къде вървиш, извинението е второ нахалство, ако извадя очите ти и ти се извиня ще можеше ли да прогледнеш отново? Нещастник!- бързо промърмори под носа си и с ръка му даде знак да се маха. Много трудно се сдържа да не му покаже среден пръст, но все пак успя. Беше бясна и не понасяше такива нагли хора.