To know your Enemy, you must become your Enemy.

Инисса Орловска

Character Name: Инесса Дмитриева Орловска
Face Claim: Summer Bishil
Hometown: Москва, Русия
Gang Affiliation: с никоя от Нюйоркските, но е дъщеря на руския мафиот Дмитрий Орловски
Occupation: Агент на КГБ
Sexuality: Би
Character Age and Birthday: 22.12.1990
Song Lyric Quote:
I think I found hell
I think I found something
I think I found something in my TV screen
I think I found out that I have nothing
That I have nothing in this place for me
I watched it all in my head, perfect sense
They'll take me from me my bed
Leave everything that is worth a single cent and just take me instead
That TV show
I saw as I feel asleep
Had me on both my knees
Praying to whatever is in heaven please send me a felon
And don't let the police know
Anything, anything
Don't tell them anything

Минало:
Беше научена да мълчи. Защото мълчанието бе злато, бе подчинение, беше...сила.
В малкият апартамент от другата страна на Москва река, където тревата не бе толкова зелена, където хероинът притежаваше цели квартали и трупове, дремеха във вечен сън до кофите за боклук, и духът на Сталин вече не засенчваяше никого, се бе родило едно тъмнокосо момиченце. С нищо то не се отличаваше от другите свои съученички – имаше същите червени корделки на бели точки, които стягаха абаносовите плитки, същата черна плисирана поличка, същият, предаден по наследство, тъжен поглед.
Ина бе на осем, когато дядо й, посърнал и уморен, се появи на детската площадка, за да я прибере за вечеря. Вървяха по тясното стълбище на кооперацията, когато покрай нея профуча съдбата, облечена като мъж в черен костюм, чието лице разпознваше. Той идваше всяка неделя, заключваше вратата на хола, където майка й до преди миг се бе пудрила, а на тръгване разрошваше къдриците й и й оставяше кутия вносни шоколадови бонбони и няколко рубли.
Онази вечер хола беше отворен и в него се бяха събрали десетина човека: баба й, няколко полицаи, леля й Вася, а няколко съседки клюкарстваха и надничаха през отворената врата.
„Така е, като се водеше с този Орловский.“ – Ина чу по-възрастната, с коса, навита на ролки, да казва на по-младата.
„Мама я няма вече.“ – обяви дядо й тихо и я притисна към гърдите си.

Настояще:
„Изгубих майка си от хероина, окото си в опит да изтръгнат нещо от мен, но няма да изгубя брат си. Кучка такава!“ – изрече Инисса по телефона и го затвори, а той, някак невинно се озова в отсрещната стена. Щабът на агенцията, както по народному наричаха доброто старо КГБ, или онова, което бе останало от него – демек, чиновници, дебели лелки, разни девствени руски хакери, пак си бе бил отбой по-рано в петък.
Инисса хич не долюбваше този град: миришеше на хотдог и изгорели газове. Никаква романтика в прехвалената Голяма ябълка не намираше.
Тя излезе от сградата, която, дали тематично, или не бе записана в градския регистър като Синагога и се спря пред една будка за вестници, за да си купи цигари. Или да наблюдава Румянцев, който висеше пред високата, бяла сграда с портиер, който не го пускаше да припари вътре, въпреки значката.
Какво попара за семейство имаше само.
Характер:
Любовта към алкохола, танците и любовта изглежда бе семейна черта, защото Инисса обожаваше и трите. Беше шумна, но по-сдържана от брат си, но това дължеше на годните школовка в КГБ. Носеше със себе си буреносно настроение, където и да отидеше. Черният хумор бе нейна втора кожа, а псувните трета природа. Въпреки липсата на едното си око, тя няма никакви комплекси, нито задръжки и е способна да спечели човек само с колоритния си, но мрачен характер.

IC Para Sample:
„Ама, че си глупак, Викторe!“ изсумтя Инисса срещу синия екран, докато гледаше записа от камерите от музея, които днес един от стажантите й бе домъкнал, заедно с лошото си настроение, което тя моментално бе попила. За умен мъж, беше голям тъпанар. Но пък и Ина бе критик от висша класа, чудеше се как още не я бяха поканили на заплата някъде, например в Мюзик Айдъл, щеше да сложи Саймън Коуел в джоба на бричовете си.
Познаваше брат си само от компютърните монитори, скандалните заглавия на жълтата преса, социалните мрежи и всичките й опити да му спаси задника, като се правеше на паднал ангел-пазител и подкупваше сума и служители на какви ли не висши постове. Е, поне не й се налагаше да спи с тях, което май бе стратегията на Амброуз. Ама, че тъпо прозвще беше избрал. Не, тя наистина обожаваше този малоумник, въпреки, че официално не го бе срещала, но и неговата простия си имаше граници.
Ами аферата с Румянцев? Ина ги наблюдаваше и постоянно бе с ръка на челото: едно на ръка, че двамата бяха толкова изгубени в собствените си светове, за да забележат, че другият си умира по тях, ами и бяха в толкова оплетени в мрежите на руската мафия, че връзката им можеше да мине за модерен гръцки епос и да бъде обявена за сладникав гей мит.