"He had the awkward tenderness of someone who has never been loved and is forced to improvise."

22 (01.01.1996) // policeman in training // fc.kj apa

"He had the awkward tenderness of someone who has never been loved and is forced to improvise."
Минало: Дариън е роден в Ню Йорк и е второто по големина дете на Джулиет Ландън и по-голям полубрат на Езара Айсъл. Двамата с по-големия му брат израстват в тристаен апартамент, който майка му придобива посредством завещанието, оставено ѝ от един от многобройните ѝ любовници. В живота на двете момчета не само че липсва присъствието на бащина фигура, но и майка им също не притежава нужните качества на такава, тъй като и двете ѝ бременности се оказват неблагоприятна за нея последица от начина, по който е избрала да живее живота си - на чужд гръб. Постепенно докато брат му бавно, но сигурно се пропива и донякъде тръгва по стъпките на майка им, Дариън е твърдо решен, че желае да постигне нещо в живота си.
Настояще: С наближаването на осемнадесетата му годишнина майка му неколкократно му прави намеци, че може би трябва да потърси баща си, но въпреки желанието си да го опознае, както и сестра си, Дариън отказва, знаейки че това е поредния трик, с който майка му се надява да измъкне още пари от своя стар познат. Затова и  след като завършва гимназия вместо в университет, тъй като отказва дори тази финансова помощ от страна на майка си и нейните богати приятели, Дариън постъпва в полицейската академия, където през следващите няколко години получава началното си обучение в тази сфера. По същото време по-големият му брат загива в катастрофа, в която момчето губи едновременно своя брат и най-добър приятел.

Характер: Най-ясно изразеното качесто на Дариън е неговата импулсивност. От дете винаги първо реагира, като едва след това премисля действията и реакциите си. Затова и мнозина казват, че притежава доста буен характер. От друга страна, близките му приятели го описват като разговорчив, добронамерен и лоялен. Изключително самостоятелен е, тъй като от малък е принуден да се справя сам, макар и за кратко грижите за него да са поети и от по-големия му брат, но твърде скоро ролите се разменят и Дариън се оказва най-трезвомислещия в семейството.

Допълнително: От дете Дариън разкрива слабост към музиката, която много ясно си проличава най-вече през тийнейджърските му години, но в момента това е по-скоро негово хоби отколкото нещо друго.
Ефирният и хладен плат на ризата прилепваше плътно по всяка извивка, а съпътстващото я сако тежеше върху раменете му, въпреки че когато го вдигна от стола материята не му се стори толкова тежка. Наложи се да убеди себе си, че усещането идваше от мислите в главата му, който негодуваха срещу отражението върху огледалото, в което той седеше облечен в ярък бял цвят. Караше червеният нюанс на косата му да изпъкне подобно на дивия и неконтролируем пожар, който отговаряше и на буйния му нрав. Нещото, което му създаваше особени проблеми по отношение на професионалния път, по който бе поел. Напомняше му за кръвта, която течеше из вените му. За фактът, че имаше нещо общо с престъпниците, които тормозеха този град, макар че не бе сигурен до колко семейство Айсъл бяха замесени, тъй като до тази вечер кракът му не бе стъпвал в нито една от притежаваните от тях казина. В каквото и да било казино като цяло. Дариън водеше изключително праведен живот. Главно защото тренировките през първите година и половина до изтощаваха до степен, в която на практика си лягаше почти веднага щом се прибереше. Постепенно тялото и умът му станаха по-издръжливи, а може би принос имаше и кафето, което намери своето идеално място в ежедневието му във формата на чаши, които постепенно започнаха да увеличават своя брой.
На втори поглед осъзна, че харесваше костюмът. Харесваха му сребърните нишки, втъкнати в плата, който бяха като броня и поемаха функцията на дрехите, които бе свикнал да носи по принцип, макар че не можеше да се сравнява със спорните дрехи под тях. Но нямаше избор. Подобни събития винаги идваха с дрескод и купища други правила, а Дариън не желаеше първият път, в който ще се изправи лице в лице със семейството си да бъде по начин, който би го представил в грешната светлина. Не искаше да бъде отритнатото, нежеланото дете, търсещо любов. Нито неблагодарникът, търсещ още пари.
Затвори очи и въздишката се изтръгна от гърдите му, а въздухът изсвистя през стиснатите му зъби, когато отстъпи назад и излезе от стаята.
Хладният въздух прочисти за кратко мислите му. Щипеше по кожата му, дори когато отвътре кръвта му кипеше под въздействието на прясно изпълзелия на повърхността адреналин. Ледът изхрущя под краката му, а стъпалата му съвсем леко се изкривиха в неправилната посока, хлъзгайки се съвсем естествено по несигурната повърхност, ала тренировките и услужливо присъстващия от дясната му страна парапет спомогнаха твърде бързо да овладее движенията си и да възвърне контрол над тялото си, така че секунди по-късно вървеше сравнително уверено по тесните коридори.
Струваше му се, че на вратата трябваше да има някого, който да следи кой влиза и кой излиза, а може би просто бе очаквал да има малко повече контрол, след като присъстваха толкова много важни хора, ала сякаш забравяше, че сред тях бяха най-опасните и търсени престъпници заедно с многобройната им охрана. Само глупак би им посегнал. Както и те самите биха били глупаци, ако опитат нещо. Въпреки че понякога точно във времето на подобни събирания се случваха най-големите тайни конспирация и размествания из вътрешните отношения. Но Дариън си обеща, че тази нощ нямаше да бъде полицая. Тази нощ щеше да бъде поредният обикновен посетител, макар и имащ своя собствена цел да бъде на това място.
Погледът му се спусна по интериора, отговарящ напълно на ледената атмосфера отвън. Опитваше да си представи мястото без плътния слой изкуствен лед, който значително стесняваше помещенията и коридорите, като в същото време отразяваше всичко и създаваше илюзията, че имаше повече отколкото човек виждаше. Макар и целенасочено погледът му да преминаваше през лицата на присъстващите, търсейки тези на домакините сред тях, стараеше се да поддържа ролята на страничен наблюдател без да предприема рискове и да действа прибързано, впускайки се в нещо, за което по-късно би съжалявал. Затова и свеждаше поглед всеки път, в който почувстваше, че някой се кани да го погледне.
Разговорът с една непозната му се стори сполучиливо допълнение към тази роля. Докато не осъзна, че тя не бе коя да е, а Езара Айсъл. Сестра му.