Ronnan Dougherty | 36 | CIA Agent | fc. Jon Bernthal | Taken

Character Name: Ronnan  Dougherty - can be changed
Face Claim: Jon Bernthal - highly reccomended, can be changed, PM me
Hometown:Dallas, Texas
Gang Affiliation: He catches the bastards
Occupation: CIA Agent
Sexuality: UPT, has to like women, tho
Character Age and Birthday: -
Song Lyric Quote:
Back off I'll take you on
Headstrong to take on anyone
I know that you are wrong



Минало:
Ронан е роден в малък, панелен апартамент в работническите квартали на Далас. Майка му е домакиня, а баща му - бивш военен, който страда от пост-травматично разстройство и алкохолизъм. Като единствено дете, той е самотен защитник на майка си, в периодите, в които болестта на баща му взима превес. Решен да докаже, че е по-добър от наследството си, той решава да се запише в армията и изкарва няколко тура, преди да се прибере окончателно в родината си.
Поставен пред запор на семейното имущество и без образование, Ронан приема оферта, която не желае: да бъде агент на ЦРУ.
Бива назначен в операция Цар: главната линия, която следи руското разузнаване.
Оказва се оплетен в Октопода още от самото начало, когато разбира, че няколко от бившите му приятели от армията са замесени със съветските босове.
При спец акция, той успява да залови Инесса и я отвлича за цели 3 месеца, като основната му цел е да измъкне информация от нея, но не успява, въпреки бруталното измъчване и фактът, че тя губи окото си по негова вина.
Въпреки всичко, двамата започват противоречива връзка, подкладена от Стохколмски синдром и отчаяние.
Настояще:
След провала на Цар, Ронан е преназначен на по-нисша позиция, поверена му е скучна и повторяема длъжност, която той ненавижда. По-късно е преместен в Ню Йорк, като Операцията е подновена, заради съмнения, че КГБ е на път да открие нещо голямо в подземните среди.

Характер:
Твърдоглав, упорит, безмилостен. Истински войник.
Въпреки всичко, е роб на чувствата си.

IC Para Sample:
Войната бе оставила дълбоките си белези по лицето и в сърцето му. Счупеният нос така й не бе зарастнал както трябва, по бузата му, като речно корито, бе издълбано дълбокото лоно на инфектираното острие на един мазен иракчанин, а в сърцето му все още гореше вечния огън на мъстта.
Ронан не беше щастливо хлапе, никога не бе имал истински дом, защото баща му проиграваше всичко, което изкараше на комар, или го изпиваше в кръчмата. Обвиняваше за греховете и паденията си войната, шибания Виентам. Виетнам бе виновен за това, че не можеше да си го държи в гащите, бе виновен, че пиян и надрусан се прибираше и пребиваше майка му или него, бе виновен и за несгодите му в живота. Беше удобно извинение, което крещеше от промазания, с пот, кожен стол в дневната, докато гледаше поредната война да се разразява в Близкия изток. Виртуозно играеше, предрешен като жертва, макар да бе насилник от класа.
Местеха се от щат в щат, от град в град, най-често в клоаките на обществото – квартали, които мексиакнските картели въртяха, или където се навъртаха лородовете на метаамфетамнинената индустрия, където бе прието да си мъж, който налага жена си, и се оправдава с миналото.
Ронан беше на седемнайсет, когато се записа в армията, за да докаже на нехранимайкото, който се наричаше негов баща, че от мъж, преживял ужаса на бойното поле, може да излезе нещо свястно. Тогава все още имаше глупави, детски надежди, че светът отвъд стените на поредната квартира, е по-милостив и благосклонен..
Не беше така.
Три тура в Афганистан по-късно, една вечер, когато тъкмо по залез крачеше по непознатата улица и гледаше как мексиканчетата играят на топка в калта, Ронан, облечен все още в камуфлажната си униформа, бе посрещнат от полицейска хайка пред входа на блока, в който родителите му се бяха настанили преди няколко месеца. Беше почти празна сграда, сива по презумция, но по фасадата й личаха червеникави петна от оголени тухли.
Поздрави полицая пред входа на зданието с леко кимване, на което мъжът в униформа отвърна с усмивка и Ронан се изкачи на един дъх по стълбите до третия етаж, за да намери всичко, омотано в паяжина от жълти, полицейки ленти. Номер 8. Апартаментът, в който трябваше да се прибере за вечеря и няколко седмици отпуск, преди отново да се върне в пустинната преизподня.
Тежка буца се настани в стомаха му. Дори не посмя да попита какво се бе случило, но дочу от съседката, която крещеше по телефона си на испански, обяснявайки на дъщеря си, че съседката й била намушкана с нож от пияния си мъж.
Оттогава всичко тръгна по трънливо надолнище.