better a diamond with a flaw than a perfect pebble.

by **amelia daalgard.** Нед 30 Сеп - 20:22

I

Amelia Daalgard

diamond
forger; jeweler
twenty-two years old
fc: Eiza González
/запзена за мен/

II

Минало: Даалгард не бяха просто семейство. Бяха династия, позната на всеки в Ню Йорк, а и отвъд границите на града. Историята на фамилията можеше да се проследи много години назад. Предшествениците й бяха банкери, политици, видни филантропи. Очакваше се нещо голямо и от бащата на Амелия, и от самата Амелия. Или по-точно се очакваше да прикрият незаконните дела на фамилията с нещо голямо. Баща й беше успешен бижутер, но задкулисно успешно въртеше бизнес с наркотици. Тъмнокосата потомка на семейството беше наясно, че покрай благотворителността, успешния бизнес на членовете на фамилията и добре полираното реноме за пред обществото, се въртяха мръсни сделки, които докарваха още повече приходи на Даалгард. Макар престъпници в голяма част от дейността си, те даваха много за благотворителни каузи, подкрепяха музеи, новоизгравящи артисти и талантливи деца. Вероятно успокояваха съвестта си, знаейки, че помагат на някого, но това не променяше факта колко хора бяха пострадали заради тях. Амелия знаеше, че един ден щеше да е част от това. Но бъдещето на цялото семейство беше застрашено в един повратен ден. Майка й беше от семейство, близко до Даалгард, а бракът им, за изненада, не беше стъпил върху основи от взаимни интереси, беше изграден от истински чувства.
Пред очите на Амелия още се разиграваше сцената от онзи повратен момент в живота на семейството. Баща й се беше жертвал, за да защити фамилията, за да защити бъдещето на дъщеря си и изобщо диамантите. Полицията го извеждаше от дома им като най-олемия престъпник, а родителите му дори не трепнаха. Беше първият път, в който постави пред себе си въпроса дали може да бъде част от това... да гледа как един ден може би нейното дете щеше да е с белезници и да не помръдне от мястото си. Даалгард бяха студенокръвни, трудно изразяваха любовта си по друг начин, освен с пари и акции, а Амелия растеше, попивайки от този хлад.

Настояще: След новината за смъртта на баща й в затвора, мина време преди майка й отново да се омъжи. Понастоящем Амелия е собственик на бижутерийния бизнес на покойния си баща. С много труд от страна на дядо й мръсните сделки, за които бил осъден, били покрити. Даалгард се разграничиха от действията му, не застанаха зад него, не го подкрепиха, но тъмнокоската се бе научила, че така действаха те. Бяха като диви животни. Изоставяха ранените, умиращите от глутницата си, за да може лидерите да продължат напред в безопасност. С вече изчистеното име на бижутерийните магазини, Амелия прикрива фалшификаторска дейност.

Пост:
- Нашият човек не можа да направи нищо този път, няма да излезеш чист от това. – все още не беше работа на Амелия да знае всички подробности за семейството. През тънкия процеп на вратата виждаше побелялата коса на дядо си, който седеше в масивното кожено кресло срещу камината. Вдигаше се облак дим над главата му. Оттук ожеше да надуши тежкия тютюн на кубинските пури. Баща й нервно крачеше пред него, сякаш предчувствайки, че нищо нямаше да е толкова лесно, колото звучеше. – Трябва да предпазиш семейството. – тонът на главата на фамилията беше смразяващ и категоричен, недаващ право на отказ. Амелия задържа дъха си, когато баща й спря на едно място, осъзнал какво щеше да се случи, защото не бе успял да се измъкне от кашите си. В меката светлина, която огънят от камината хвърляше, успя да съзре погледа му, по-категоричен и от тона на дядо й. Видя лекото му кимване.
- Ще направя всичко за семейството, татко. Не мога да позволя Амелия да пострада.
Чувайки името си, момичето влетя в кабинета, потънал в ефирната мъгла на тютюневия дим, примесен с аромата на малц.
- Егоист! – изкрещя в лицето на дядо си. – Не можеш да изоставиш семейството. – тонът й се смекчи, щом очите й срещната неговите. Макар и да не беше първа младост, имаше нещо в него, което всяваше респект, излъчваше сила дори в начина, по който седеше в креслото и дърпаше от пурата си. С едно движение заби димящия край на цигарата в пепелника и се изправи. Беше две глави по-висок от Амелия, което я накара да вдигне глава. Дланта му се вдигна пред лицето й и тъмнокоската притвори очи, очаквайки в тишината на този момент да отекне шамар. Вместо това усети топлите му пръсти да милват бузата й.
- Един ден ще ме разбереш. – не каза нищо повече, излезе от кабинета. Няколко часа по-късно вечерята на семейството беше прекъсната от пазителите на закона.

by **bipolar kamikaze.** Нед 30 Сеп - 20:41

Одобрена.

better a diamond with a flaw than a perfect pebble.

better a diamond with a flaw than a perfect pebble.

Re: better a diamond with a flaw than a perfect pebble.