Megan Lopez|Diamonds|Hacker|Christian Serratos| Taken

“All this time,
Oh, all this time,
You’ve had it in you,
You just sometimes need a push.”

Goes by: Megan Lopez
Hometown: Albuquerque, New Mexico
Age: 25
Occupation: Hacker for the Diamonds
Sexuality: UTP
Face Claim: Christian Serratos

Ликът може да бъде сменен.

Прекрасен януарски ден. И да бъдем по-точни. Денят е 9-ти януари. Един обикновен ден още в самото начало на годината, който щеше да промени целия живот на едно малко деветгодишно момиченце, обичащо бели маргаритки в косата си. Всичко започна с една прекрасна разходка в зоопарка, за която малкото момиченце беше умолявало отдавна. Най-после се случи и  баща ѝ я заведе там. Беше толкова прекрасно и интересно, че дори не можеше да се опише с думи. Всичко беше като в един вълшебен свят, съставящ се само от животни и тях двете. Малкото момиченце беше впечатлено от маймунките, колкото и глупаво да беше това. Дали защото беше просто малка или защото беше любопитна, или просто защото беше по-различна? Никой не знае. Но факт беше, че това беше нещото, което я беше впечатлило най-много там. Нито лъвовете, нито тигрите можеха да се сравнят с тях. Цялото преживяване беше като неземна приказка, която не трябваше да свършва... но всичко хубаво си има своя край. Точно както и този прекрасен ден.
След като се прибират от "пътешествието", малкото момиченце се качва в стаята. Опиянена от всичко се замечтава, когато изведнъж чува някакъв шум. Слиза по стълбите и вижда баща си, лежащ на земята и получил нещо като гърч. Момиченцето се вцепенява и просто не знае, какво да прави. Не се обажда на 911, не започва да вика за помощ. Просто абсолютно нищо, освен да е вперило поглед в лежащия си баща. След малко гърчовете спират. Тогава малкото момиченце си мисли, че баща ѝ се е оправил и му няма нищо. И може би просто спи или си почива. Дори не осъзнава, че е вперила поглед в мъртвия си баща. Прекарва така няколко часа. Без да каже нищо, без да мръдне.  В пълна тишина. Тишина, обвила не само цялата стая, но и цялата къща.
Малко по-късно се прибира майка ѝ. След първоначалният шок от гледката, тя започва да обвинява дъщеря си - че не е направила нищо, че просто е седяла и гледала, че просто тя е винова за всичко.  Но каква вина можеше да има точно пък тя?

Момичето от доста време работи за Диамантите. Счита това не само за своя работа и задължение, ами и за истинско забавление, защото всичките задачи, които ѝ поставят като една от най-добрите им хакерки, карат сърцето ѝ да се развълнува. Дори в повечето случай може да ѝ се струват твърде елементарни и да се справи с тях за твърде отрицателно време, никога качеството на изпълнението на задачите ѝ не може да бъде поставяно под съмнение. Беше истинска "Кралица" в това, което правеше и не смяташе скоро да "предаде трона си".

-знае четири езика
-в свободното си време обича да решава най-различни логически и математически задачи
-участвала е в създаването на няколко успешни приложения, от които се е сдобила с доста солидна банкова сметка
-любимото ѝ число е 13
-може да рисува
-обича да готви
-прочела е над 400 книги и ѝ се струват твърде малко
-започва да се увлича по хакерството след случката с баща ѝ и само за няколко седмици осъзнава колко добра е в това и как именно това е нейното призвание
-не особено контактна личност
-обича да измисля прякори на останалите и да си измисля истории за тях
-живее малко в някакъв свой собствен свят понякога
-малко срамежлива и притеснителна
-често сънува кошмари
-обича да говори твърде много
-мисли се за велик гений

Нещата зад мен ставаха все по-тъмни и по-тъмни, докато една ръка не ме докосна изведнъж. Обърнах се и го видях. Беше си Той. Все едно нищо и нямаше и беше напълно здрав. Зарадвах се и го прегърнах. Но радостта ми не продължи дълго, защото след това тя ме погледна с толкова празен поглед и не ми каза: "Защо трябваше да постъпваш така с мен, Меган? Колко си малка и сладка, а вече и убийца". Изпищях от ужас и започнах да бягам. По едно време се изморих и спрях пред едно красиво и старо огледало, намиращо се в коридора. Загледах се в него. Изглеждах повече от ужасно. Близо 10-годишно момиченце с раздърпана коса, уплашено сладко личице и почервенели от плач очи. Тогава изведнъж на огледалната повърхност се появи надпис: „Не можеш да избягаш от мен”.  Винаги ме е било страх от духове, още от първият път, когато гледах филм за тях. А сега бях сама срещу разгневения призрак на собствения ми баща. Имах чувството, че е навсякъде около мен и всеки един момент ще изкочи от мрака, и най-вероятно... искаше да ме убие, защото аз бях направила същото с него...макар и несъзнателно.  Дори не знаех, къде да се скрия, затова просто избягах в стаята си. Гушнах едно от плюшените си мечета и реших, че трябва да се махна, колкото се може по-бързо от тук. Сълзите ми продължава да се стичат по лицето ми, все повече и повече, най-вече заради вината, която чувствах и дори не можех да повярвам, че бях направила такова нещо.  Но докато си мислех за това, как изобщо се беше случило всичко това.... той се появи зад мен и докато плачех и казвах, колко съжалявам, тя просто ми направи знак да замълча и ме блъсна в нещо подобно на тъмна и мрачна пропаст.
***
Накрая дори бях избълнувала: „Съжалявам, татко, аз не исках да те убивам”. Нямах представа, колко беше продължил този кошмар, но когато започнах да се събуждам от него, просто не можех да спра сълзите си.