Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 27, на Пет 5 Окт - 23:18
Групи и семейства
Mafia
Diamonds - 11/20
Hearts - 5/20
Kings - 2/20
Family
Targaryen - 3/10
Lannister - 2/10
Stark - 5/10
Martel -1/5
Greyjoy - 1/5
Diamonds - 11/20
Hearts - 5/20
Kings - 2/20
Family
Targaryen - 3/10
Lannister - 2/10
Stark - 5/10
Martel -1/5
Greyjoy - 1/5
Damien Reeves | Diamonds| Spy| Cameron Monaghan| Taken
Страница 1 от 1
Damien Reeves | Diamonds| Spy| Cameron Monaghan| Taken
I will keep quiet
You won't even know I'm here
You won't suspect a thing
You won't see me in the mirror
But I crept into your heart
You can't make me disappear
Til I make you
Goes by: Jeremiah Parker
Real name: Damien Reeves
Hometown: London, UK
Age: 25
Occupation: Hacker for the Hearts; actually being a spy for the Diamonds
Sexuality: Heterosexual.
Face Claim: Cameron Monaghan
Минало:
Понякога сам забравяше, че животът на Джеръмая Паркър не съществуваше. Не и наистина Движеше се между истината и лъжата в последните четири години. Втълпяваше си, че във всеки един миг може да е наблюдаван, както от Диамантите, така и от Сърцата. Вършеше всичко, което Деймиън Рийвс не би и Джеръмая Паркър би. преструваше се на затворено хлапе, чиито живот се изчерпваше до безумно добрите умения, свързани с всякакъв тип технология. Общуваше с Диамантите скрито и им пренасяше информация в продължение на три години. И не се страхуваше. Нито веднъж. Освен онази вечер. Онази вечер преди няколко месеца.
Когато се обади, за да поиска помощ да се отърве от тялото на близнака си, който възнамеряваше да провали всичко. Братът, който погреба тайно, заедно с всичко. Заедно с цялото си минало.
Настояще:
Джеръмая Паркър продължаваше да бъде лоялен на Сърцата. Или поне това би казал всеки, познаващ лоялния хакер, който прекарваше почти цялото време в ровичкане в компютъра си. Но и Деймиън Рийвс беше лоялен. Истински лоялен, носейки своята маска. Ден след ден. Продължаваше да залъгва. Знаейки, че един ден прикритието му ще бъде нарушено и Сърцата щяха да жадуват за неговата смърт.
Но Деймън Рийвс винаги оцеляваше.
Характер:
Деймиън Рийвс е оцеляващ. Още от дете, червенокосият притежава всички качества да нарича себе си "оцеляващ". Мнозина биха казали, че високия интелект го кара да се държи арогантно, но Деймиън никога не е намирал логика в скромността, както и в много други социални порядки. Макар да изучава човешките взаимоотношения, докато се подготвя да влезе под прикритие, Деймиън не разбира и привързаността и грижата за друг. Обича да изпъква със своя ум, което прави работата му перфектна, тъй като създаването на Джеръмая Паркър е най-голямото му съвършено постижение.
Джеръмая Паркер е всичко, което Деймиън Рийвс не е -мълчалив и съсредоточен, избягващ вниманието на околните, ала готов винаги да помогне и да се отзове на чужд зов на тревога. Тих. Самодостатъчен.
Понякога сам забравяше, че животът на Джеръмая Паркър не съществуваше. Не и наистина Движеше се между истината и лъжата в последните четири години. Втълпяваше си, че във всеки един миг може да е наблюдаван, както от Диамантите, така и от Сърцата. Вършеше всичко, което Деймиън Рийвс не би и Джеръмая Паркър би. преструваше се на затворено хлапе, чиито живот се изчерпваше до безумно добрите умения, свързани с всякакъв тип технология. Общуваше с Диамантите скрито и им пренасяше информация в продължение на три години. И не се страхуваше. Нито веднъж. Освен онази вечер. Онази вечер преди няколко месеца.
Когато се обади, за да поиска помощ да се отърве от тялото на близнака си, който възнамеряваше да провали всичко. Братът, който погреба тайно, заедно с всичко. Заедно с цялото си минало.
Настояще:
Джеръмая Паркър продължаваше да бъде лоялен на Сърцата. Или поне това би казал всеки, познаващ лоялния хакер, който прекарваше почти цялото време в ровичкане в компютъра си. Но и Деймиън Рийвс беше лоялен. Истински лоялен, носейки своята маска. Ден след ден. Продължаваше да залъгва. Знаейки, че един ден прикритието му ще бъде нарушено и Сърцата щяха да жадуват за неговата смърт.
Но Деймън Рийвс винаги оцеляваше.
Характер:
Деймиън Рийвс е оцеляващ. Още от дете, червенокосият притежава всички качества да нарича себе си "оцеляващ". Мнозина биха казали, че високия интелект го кара да се държи арогантно, но Деймиън никога не е намирал логика в скромността, както и в много други социални порядки. Макар да изучава човешките взаимоотношения, докато се подготвя да влезе под прикритие, Деймиън не разбира и привързаността и грижата за друг. Обича да изпъква със своя ум, което прави работата му перфектна, тъй като създаването на Джеръмая Паркър е най-голямото му съвършено постижение.
Джеръмая Паркер е всичко, което Деймиън Рийвс не е -мълчалив и съсредоточен, избягващ вниманието на околните, ала готов винаги да помогне и да се отзове на чужд зов на тревога. Тих. Самодостатъчен.
bipolar kamikaze.- Admin
- Messages : 358
Date d'inscription : 01.09.2018
Re: Damien Reeves | Diamonds| Spy| Cameron Monaghan| Taken
IC sample:
"Пусни пистолета, Кайл." Стараеше се да запази вида си спокоен, но това изглеждаше като почти непосилна задача. Знаеше, че близнакът му нямаше да се поколебае да стреля, щом е подвластен на толкова първична емоция, колкото гнева. Но такъв беше Кайл Рийвс; далеч по-емоционален, алчен за внимание. Престъпник. Сериен убиец, решен да получи вниманието на обществото чрез жестока и безмилостна тирада от кървави убийства.
"Знаеш името ми!" Отвърна саркастично Кайл, ала гласът му бързо достигна нива, намекващи за истерия. Губеше контрол и Деймиън можеше да го види, ала металното оръжие му пречеше да поеме нещата в свои ръце. "Започнах да се обърквам, когато прерових нещата ти и разбрах, че сега се казваш Джеръмая Паркър!"
"Не е каквото..."
"О, я стига! Разбира се, че не е каквото си помислих в началото. Никога нищо не е било заради мен!"
"Винаги, всичко беше заради теб!" Изкрещя Деймиън, за пръв път показвайки, че и неговият самоконтрол се пропукваше. Не пред никой друг. Но винаги пред Кайл. Защото и двамата знаеха как да ровят в раните на другия, дори когато не го искат наистина."
На устните на Кайл се появи усмивка от задоволство. Може би това целеше през цялото време -да изкара своя близнак от блаженото равновесие, с което все се хвалеше, дори и безмълвно. Да му докаже, че високият интелект не го правеше недосегаем. Не и наистина.
"Много добре." Отвърна спокойно Кайл, настанявайки се на дивана. "Не се тревожи. Никой не те подслушва. Знам, че от това се притесняваш. Нали? Наблюдавах те. Ти се държеше като Джеръмая Паркър дори когато беше съвсем сам. Защото знаеше, че някой те наблюдава. Освен мен, разбира се. За мен нямаше да се преструваш, но ... за Диамантите или за Сърцата? Може би." Усмивката на серийния убиец се разшири още повече. "За кого работиш? За едните или за другите? Не ми отговаряй. И аз имам начини да разбирам всичко. Но трябва да призная, че Джеръмая Паркър е истинско съвършенство. Ако някой реши да го провери, няма да се натъкне на нищо особено. Явно си подкупил или заплашил правилните хора."
"Не си дошъл, за да ми правиш комплименти."
"Прав си. Не съм." Призна Кайл, отново насочвайки пистолета към близнака си. "Защо ме изтри? Можеше просто д ме преименуваш. Да ме включиш в малката си история. Но предпочете да се отървеш от мен. Страхуваше се, че няма да поддържам малката ти игричка ли?"
"На теб не може да се разчита."
"Знаеш, че е лъжа."
"Не мога да ти се доверя дори да бъдеш около мен. Значи не мога да ти доверя и живота си." Изражението на Кайл бавно се променяше, докато слушаше безизразните думи на Деймиън. Постепенно болката се превърна в гняв. А гневът носеше силно желание за отмъщение.
"Тогава ще изпълня твоите очаквания. И ще те предам. Ще говоря със Сърцата и ще им кажа, че си къртица. А Диамантите няма да си мръднат и пръста, за да те спасят. Знаеш го. Тогава ще се досетиш, че единствения, който може да те спаси съм аз. Никой друг."
"Но няма да го направиш, защото си егоистично копеле." Отвърна Деймиън, сякаш предизвиквайки гнева на серийния убиец. И успя. Забравил за добрия тон, Кайл се хвърли към близнака си, стискайки оръжието. Сборичкаха се, всеки оставил настрана безизразната гримаса.
"Глупак! Глупак!" Крещеше Деймиън на всеки гневен порив от Кайл.
"Нямаше да те издам! Нямаше да те издам!" Но нищо от това нямаше значение секунда по-късно. Когато оръжието изгърма. Когато сърцето на Кайл кървеше, не само метафорично. "Нямаше...да...те...издам." Шепнеше до последния си миг. Докато умираше в ръцете на Деймиън, чието лице не можеше да устане безучастно. Не разбираше емоциите си, ала ги усещаше. Силни и завладяващи. Тъга? Болка? Мъка? Облекчение? Взираше се в умиращия си близнак и знаеше, че трябва да каже нещо.
"Знам." Отвърна накрая, оставяйки Кайл Рийвс да умре спокоен.
"Пусни пистолета, Кайл." Стараеше се да запази вида си спокоен, но това изглеждаше като почти непосилна задача. Знаеше, че близнакът му нямаше да се поколебае да стреля, щом е подвластен на толкова първична емоция, колкото гнева. Но такъв беше Кайл Рийвс; далеч по-емоционален, алчен за внимание. Престъпник. Сериен убиец, решен да получи вниманието на обществото чрез жестока и безмилостна тирада от кървави убийства.
"Знаеш името ми!" Отвърна саркастично Кайл, ала гласът му бързо достигна нива, намекващи за истерия. Губеше контрол и Деймиън можеше да го види, ала металното оръжие му пречеше да поеме нещата в свои ръце. "Започнах да се обърквам, когато прерових нещата ти и разбрах, че сега се казваш Джеръмая Паркър!"
"Не е каквото..."
"О, я стига! Разбира се, че не е каквото си помислих в началото. Никога нищо не е било заради мен!"
"Винаги, всичко беше заради теб!" Изкрещя Деймиън, за пръв път показвайки, че и неговият самоконтрол се пропукваше. Не пред никой друг. Но винаги пред Кайл. Защото и двамата знаеха как да ровят в раните на другия, дори когато не го искат наистина."
На устните на Кайл се появи усмивка от задоволство. Може би това целеше през цялото време -да изкара своя близнак от блаженото равновесие, с което все се хвалеше, дори и безмълвно. Да му докаже, че високият интелект не го правеше недосегаем. Не и наистина.
"Много добре." Отвърна спокойно Кайл, настанявайки се на дивана. "Не се тревожи. Никой не те подслушва. Знам, че от това се притесняваш. Нали? Наблюдавах те. Ти се държеше като Джеръмая Паркър дори когато беше съвсем сам. Защото знаеше, че някой те наблюдава. Освен мен, разбира се. За мен нямаше да се преструваш, но ... за Диамантите или за Сърцата? Може би." Усмивката на серийния убиец се разшири още повече. "За кого работиш? За едните или за другите? Не ми отговаряй. И аз имам начини да разбирам всичко. Но трябва да призная, че Джеръмая Паркър е истинско съвършенство. Ако някой реши да го провери, няма да се натъкне на нищо особено. Явно си подкупил или заплашил правилните хора."
"Не си дошъл, за да ми правиш комплименти."
"Прав си. Не съм." Призна Кайл, отново насочвайки пистолета към близнака си. "Защо ме изтри? Можеше просто д ме преименуваш. Да ме включиш в малката си история. Но предпочете да се отървеш от мен. Страхуваше се, че няма да поддържам малката ти игричка ли?"
"На теб не може да се разчита."
"Знаеш, че е лъжа."
"Не мога да ти се доверя дори да бъдеш около мен. Значи не мога да ти доверя и живота си." Изражението на Кайл бавно се променяше, докато слушаше безизразните думи на Деймиън. Постепенно болката се превърна в гняв. А гневът носеше силно желание за отмъщение.
"Тогава ще изпълня твоите очаквания. И ще те предам. Ще говоря със Сърцата и ще им кажа, че си къртица. А Диамантите няма да си мръднат и пръста, за да те спасят. Знаеш го. Тогава ще се досетиш, че единствения, който може да те спаси съм аз. Никой друг."
"Но няма да го направиш, защото си егоистично копеле." Отвърна Деймиън, сякаш предизвиквайки гнева на серийния убиец. И успя. Забравил за добрия тон, Кайл се хвърли към близнака си, стискайки оръжието. Сборичкаха се, всеки оставил настрана безизразната гримаса.
"Глупак! Глупак!" Крещеше Деймиън на всеки гневен порив от Кайл.
"Нямаше да те издам! Нямаше да те издам!" Но нищо от това нямаше значение секунда по-късно. Когато оръжието изгърма. Когато сърцето на Кайл кървеше, не само метафорично. "Нямаше...да...те...издам." Шепнеше до последния си миг. Докато умираше в ръцете на Деймиън, чието лице не можеше да устане безучастно. Не разбираше емоциите си, ала ги усещаше. Силни и завладяващи. Тъга? Болка? Мъка? Облекчение? Взираше се в умиращия си близнак и знаеше, че трябва да каже нещо.
"Знам." Отвърна накрая, оставяйки Кайл Рийвс да умре спокоен.
bipolar kamikaze.- Admin
- Messages : 358
Date d'inscription : 01.09.2018
Similar topics
» Megan Lopez|Diamonds|Hacker|Christian Serratos| Taken
» Wendy Diamond|Diamonds|Member|Crystal Reed|Taken
» Eva Singh|Diamonds|Doctor|Tina Desai|Taken
» Richard Williamson III|Diamonds|Interrogator|William Moseley|Taken
» Thomas "Tucker" Stone|Diamonds|Advisor|Ben Barnes|Taken
» Wendy Diamond|Diamonds|Member|Crystal Reed|Taken
» Eva Singh|Diamonds|Doctor|Tina Desai|Taken
» Richard Williamson III|Diamonds|Interrogator|William Moseley|Taken
» Thomas "Tucker" Stone|Diamonds|Advisor|Ben Barnes|Taken
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Съб 5 Окт - 21:42 by Nyssiana Castello
» Leon Grey
Пон 1 Юли - 15:45 by Leon Grey
» Смяна на лик и всичко останало
Нед 28 Апр - 9:39 by darian-
» Връщане на герой
Съб 22 Дек - 11:41 by Leyla.
» Elizabeth Gillies|25|Actress
Нед 2 Дек - 14:42 by Wendy Diamond
» Ricky Whittle|36|Actor
Нед 2 Дек - 14:20 by Wendy Diamond
» Chelsey Reist|31|Actress
Нед 2 Дек - 14:17 by Wendy Diamond
» Devon Bostick|27|Actor
Нед 2 Дек - 14:13 by Wendy Diamond
» Austin Amelio|30|Actor
Нед 2 Дек - 14:05 by Wendy Diamond