You can pretend that it was me, but no.

Минало:
Всяко детство е перфектно, стига да държиш вратите на дома си затворени. Хората са казали "щастието обича тишината" и са били прави, само че в ситуация като в тази на Ейдън тишина не е имало. Нито пък щастие, ако трябва да сме честни.
Ейдън е Нюйоркчанин до мозъка на костите си. Роден е в Бруклин, Ню Йорк, в семейството на Никълъс и Саманта Филипе, двойка от ниския клон на обществото с малък собствен бизнес и тумбесто детенце с големи розови бузи.  Семейството им е привидно нормално, напълно скучновато и обикновено, докато наяве не излизат кирливите ризи на баща му. Оказва се, че нормалният бизнес на Никълъс далеч не толкова нормален и когато настъпва кризата нещата като че ли излизат извън контрол.
Бащата на Ейдън е дългогодишен член на Сърцата и се подвизава като наркопласьор, а съпругата му - спретната домакиня Саматна - няма никава представа за това, докато в дома им - по време на един горещ юлски следобед - не нахлуват униформени. Никълъс е арестуван, а Саманта заведена в участака за разпит.
От този миг нататък Ейдън е оставен на произвола на съдбата. Баща му е пратен в затвора с тридесет годишна присъда за притежание и разпространение на наркотици и притежание на незаконни оръжия, в следствие на което майка му се пропива и година по-късно умира в автомобилна катастрофа. По това време Ейдън е на петнадесет и влиза в социалната система, от където го пращат в приемен дом докато не навърши осемнадесет години.
Вместо картичка за рожденият си ден за навършване на пълнолетие, от баща си Ейдън получава подробно писмо с телефонни номера и хора, които го отвеждат право при главата на Сърцата. Ейдън се присъединява към групировката като стажант и не след дълго тръгва по стъпките на баща си.

Настояще:
Понастоящем Ейдън живее в апартамент в Бруклин, единственото място което познава достатъчно добре и може да нарече свой дом. След като против волята си се присъединява към бандата, в която е членувал баща му, живота на момчето се променя коренно. Дълги години отказва да сподели живота си някого от страх, че може да навлече своите проблеми на някой друг, но съдбата му е подготила съвсем различен път, по който незаивисмо колко се опитва да не тръгне, в крайна сметка поема.
Така до него застава Бела. Изключително красива, взискателна и самостоятелна млада дама, която бързо успява да му завърти главата не само с външният си вид, но и с чувството си за хумор. Не зависимо от опитите му да я държи далеч от себе си, не след дълго Ейдън се оказва със съпруга до себе си и дете на път.
Бела губи бебето малко след като навлиза в четвъртият месец и и двамата приемат загубата изключително трудно. Неспособен да покаже правилно емоциите си, Ейдън изглежда безчувствен в очите й, а тя е напълно съсипана. Изпада в депресия, малко по-малко губи себе си и в резултат на това в момента е на медикаменти поради депресия и не излиза от дома им. Отношенията им са обтегнати и далеч от любовни, но Ейдън се чувства длъжен да се грижи за нея.
Работата му като наркодилър продължава въпреки загубата на бебето.

Характер:
По нищо не личи, че някога Ейдън е бил душата на компанията. Като дете е изключително буден, любопитен и забавен, но с времето нещата малко по-малко се променят. Страшно схватлив, учи се бързо, което му помага в годините му като стажант към Сърцата. Дори тогава е шумен и забавен, с неприлични шеги в неправилните моменти.
Ако питате Бела е и романтичен, макар че той не би признал подобно нещо. Трудно му е да покаже емоциите си, не обича да казва "обичам те", не споделя ако някой му липсва, нито пък ще ти се обяснява в любов. Човек на действията, а не на думите.
След загубата на нероденият му син, нещата тръгват надолу в много аспекти, включително и в държанието му. Става по-груб и сприхав, започва да пуши повече, което се отразява на поведението му около хората. Трудно сдръжа нервите си, смята че юмруците действат по-добре от думите и една част от него до толкова се е побъркала, че се смята за недосегаем, което съответно го вкарва в много бели.
Усмихва се все по-рядко, в повечето случаи се държи като студенокръвно копеле.

IC Para Sample:
- Ейдън! - викът на Бела достигна с лекота до другия край на и без това малкият апартамент. Ейдън седеше в кабинета си с размерите на кибритена кутийка, пиеше отлежал скоч качил краката си върху бюрото и разглеждаше някакъв спортен вестник, макар погледа му да не се спираше върху нищо конкретно. От време на време мислите му отлитаха към предстоящата сделка и важността, с която трябваше да се отнесе към нея, но после мъжа си заставяше да се върне в реалността. Не беше сега момента да мисли за работа, днес беше един от малкото му почивни дни. Искаше да релаксира, а по-късно да прегърне съпругата си и да гледа някой от нейните люними сериали, на който да заспи след петата минута от епизода.
- Ейдън, бързо! - при тези думи мъжа вече беше скочил на крака и прекосяваше разстоянието до нея с големи крачки. Леко дългата му коса подскачаше в ритъма на тежките му стъпки, а огромното му тяло изглеждаше някак неестествено на фона на тесния коридор.
Влетя във всекидневната, стиснал ръце в юмруци, а погледа му пробяга по затворените прозорци в помещението,  а след това се отмести към входната врата. Имаше лоши спомени от подобен вик. Напомняше му на крясъка на майка му когато онези ченгета нахлуха в дома им преди толкова много години за да арестуват баща му. Още си спомняше как собственото му тяло беше блъснато в една стена, защото се беше опитал да откъсне стареца си от ръцете им, а после си изпроси едно круше в носа след като отправи няколко не до там прилични думи към онзи, който държеше майка му с лице към земята, докато клетата жена крещеше с цяло гърло.
- Спокойно боецо - звънливият смях на Бела се разнесе из помещението. - Ела, бързо докато не е спрял. Ела да видиш колко силно рита вече - подкани го съпругата му, а с тези думи тялото му рязко се отпусна.
Приближи се към люлеещият се стол, който тя така обичаше, и беше поставила близо до полицата с книги, така че лесно да си взима ново четиво. Мъжа приклекна на земята пред съпругата си и я остави да нагласи ръцете му на правилното място. Коремчето й едва се подаваше, а неговите огромни ръце като мечи лапи, го обгръщаха почти цялото.
- Сега пък спря - намръщено рече Бела докато подместваше ръцете му напред назад и побутваше стомаха си тук и там опитвайки се да накара мъничето да се размърда. - Не, няма да стане, изпусна го - добави все така намръщено, а Ейдън вдигна поглед към нея със светнали от възбуда очи. Нямаше значение дали го е усетил или не. Малкото нещо в нея мърдаше и показваше признаци на живот и това беше най-важното за него.
Мъжа се изправи и сложи ръце на подлакътниците на стола, след което се наведе към съпругата си и я целуна нежно. Не беше от мъжете, които можеха да показват чувствата си, по-скоро трябваше да му вади думите с ченгел от устата, но Бела го обичаше такъв и именно заради това той обичаше нея, нищо че май й го беше казвал само веднъж или два пъти за всичкото време, в което бяха заедно.
- Да, и аз теб - съгласи се жената на неизречените от Ейдън думи, а той на свой ред само се усмихна и върна едната си ръка върху стомаха й.
Само ако можеше да върне това щастие сега.

Одобрен. Добре дошъл във форума.